Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Той продължи да говори още няколко минути, предимно за мъртвите си родители. А през това време в сърцето ѝ се появи нова цел.

„Ще се освободя от тези стени... и ще те спася“.

17 март, 18:38

Ватиканът

„От трън, та на глог...“

След като успя да се измъкне незабелязано от библиотеката на сангвинистите, Ерин се срещна с Кристиан и сестра Маргарет, преди да бъде извикана в кабинета на кардинал Бернар в Папския дворец.

Последва облечения в черно свещеник по дългия облицован с ламперия коридор, като мина покрай папския апартамент, преди да стигне крилото на сангвинистите.

Запита се каква е причината за внезапното повикване.

„Да не би Бернар да е научил, че съм влязла в забранената територия?“

Опита се да овладее напрежението си. Вече се беше опитала да разпита вървящия пред нея свещеник, отец Грегьри, новия помощник на Бернар, но той мълчеше като риба - качество, задължително за всеки, който служеше на кардинала.

Вгледа се в новия свещеник. Имаше млечнобяла кожа, гъсти черни вежди и черна коса, която се спускаше до якичката му. За разлика от предишния помощник на кардинала, не беше човек, а сангвинист. Изглеждаше в началото на трийсетте, но спокойно можеше да е столетия по-стар.

Стигнаха вратата на кабинета на Бернар и отец Грегъри я отвори.

- Заповядайте, доктор Грейнджър.

Ерин забеляза ирландския му акцент.

- Благодаря, отче.

Той я последва, извади старомодния си джобен часовник на верижка и го погледна.

- Боя се, че малко сме подранили. Кардиналът би трябвало да дойде всеки момент.

Ерин подозираше, че това е някакъв номер от страна на Бернар, че я кара да чака, за да покаже превъзходството си. Кардиналът още беше нервиран от факта, че Кървавото евангелие е свързано с нея.

Отец Грегъри ѝ посочи стола пред широкото махагоново бюро на Бернар. Ерин остави раницата си на пода и седна.

Огледа стаята. Винаги успяваше да открие нови изненади. Стари томове в кожена подвързия изпълваха високите до тавана библиотечни шкафове, глобус със скъпоценни камъни от шестнайсети век блестеше на бюрото, а над вратата бе окачен меч от времето на Кръстоносните походи.

Кардинал Бернар бе държал точно този меч, когато се бе опитвал да превземе Йерусалим от сарацините преди хиляда години, и преди няколко месеца тя бе видяла с очите си колко умело си служи с него. Макар да предпочиташе да действа задкулисно, той си оставаше свиреп воин.

Нещо, което трябваше да има предвид.

- Сигурно сте уморена след цял ден проучвания - рече отец Грегьри и тръгна към вратата. - Ще ви донеса кафе.

Веднага щом той излезе, Ерин заобиколи бюрото на кардинала. Прегледа пръснатите по него документи и бързо ги прочете. Само допреди няколко месеца би се ужасила от действията си, но беше видяла достатъчно хора да умират, за да запазят тайните на Бернар.

Знанието беше сила и тя не биваше да му позволява да я трупа само за себе си.

Най-горният лист беше написан на латински. Тя го прегледа, като си превеждаше в движение. Двама стригои нападнали нощен клуб в Рим и избили трийсет и четири души. Подобни открити атаки бяха необичайни, почти нечувани в модерни времена. През изминалите столетия дори чудовищата се бяха научили да се спотайват и да крият труповете на жертвите си.

Но явно това вече не беше вярно.

Продължи да чете доклада за касапницата и откри една още по-смущаваща подробност. Сред убитите имало и трима сангвинисти. Преглътна само при мисълта колко невъзможно изглежда това.

„Двама стригои да убият трима тренирани сангвинисти?“

Отмести листа и продължи със следващия доклад, който бе на английски. В него се описваше подобно нападение във военна база край Лондон. Двайсет и седем въоръжени войници били убити по време на вечеря.

Прегледа останалите страници. Те също описваха странни и свирепи атаки в Италия, Австрия и Германия. Така бе погълната от описанията на ужасите, че почти не забеляза как вратата на кабинета се отваря.

Вдигна глава.

Кардинал Бернар влезе, облечен в аленото расо на поста си. С бялата си коса и спокойно поведение лесно можеше да се сбърка с мил дядо.

Той въздъхна и кимна към бюрото.

- Виждам, че четете оперативните ми доклади.

Ерин дори не се опита да отрече постъпката си.

- Липсват доста подробности. Знаете ли нещо повече за тези атаки?

- Не - рече той, докато двамата си сменяха местата. Бернар седна на стола си, а Ерин се върна на своя. - Знаем, че действат свирепо, недисциплинирано и непредсказуемо.