Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

- А свидетелски показания?

- Не са оставили живи свидетели. Но при последната атака в дискотеката успяхме да се сдобием със записи от камерите.

Ерин се поизправи в стола.

- Сцените са доста ужасни - предупреди я той, докато обръщаше монитора на компютъра към нея.

Тя се наведе напред.

- Покажете ми.

Кардиналът отвори един файл и се видяха неколцина танцьори на тъмен дансинг. Светлината пулсираше и макар че записът беше без звук, Ерин си представи тежкия басов ритъм.

- Наблюдавайте тези двамата - каза Бернар и посочи двама облечени в тъмно мъже в края на екрана.

Двамата излязоха бавно на дансинга. Единият беше бял, другият чернокож. Ерин присви очи и се загледа в тъмната фигура. Качеството на картината бе твърде лошо, за да може да различи чертите му, но кожата му сякаш поглъщаше светлината. Лицето му бе някак неестествено, приличаше по-скоро на маска, отколкото на човек.

Танцьорите сякаш усетиха ловците и малката тълпа се раздели, като образува неравен кръг около двете създания. Имаха всички основания да бъдат предпазливи. В следващия миг двамата стригои се нахвърлиха върху танцуващите. Бяха толкова бързи, че образите им се размазаха на екрана. Ерин никога не бе виждала стригой да се движи с подобна скорост.

След по-малко от десет секунди единствено двете чудовища стояха прави. Около тях лежаха обезобразени и окървавени тела. Всяка фигура взе една ранена жена от пода, метна я на рамо и излезе от кадър.

Ерин потръпна при мисълта какво е станало с горките момичета.

Кардиналът чукна един клавиш и картината замръзна.

Ерин преглътна с мъка и си помисли за болката, която са изпитвали тези хора в последните си мигове. Нито един от тях нямаше шанс за оцеляване.

- Полицията търси ли убийците?

Кардиналът обърна монитора към себе си.

- Търсят ги, но не знаят какво точно търсят.

- Какво искате да кажете?

- На полицията не ѝ бе позволено да види този запис. Както знаете, не можем да допуснем целият свят да научи за съществуването на стригоите.

Ерин се облегна в стола си.

- Тогава как хората ще могат да се защитят?

- Изпратихме допълнителни екипи на терен. Патрулират града денонощно. Ще открием убийците и ще ги унищожим. Това е наш свещен дълг.

Ерин се запита колко ли невинни ще изгубят живота си, преди това да се случи.

- Тези стригои са по-бързи от всичко, което съм виждала.

Кардиналът направи кисела физиономия.

- И не са единствените. Имаме подобни доклади от цял свят. Поради някаква причина са започнали да се променят, стават по-силни.

- Това го разбрах и аз, но защо се случва? Защо точно сега?

- Не знам със сигурност, но се боя, че е свързано с пророчеството.

Ерин се намръщи. Досещаше се накъде бие кардиналът.

- Твърдението, че оковите на Луцифер по някакъв начин са паднали.

- И поради това в света ни навлиза повече зло. Фундаменталното равновесие е започнало да се променя, като дава допълнителна сила на злите създания и същевременно отслабва светите сили.

Ерин го изгледа твърдо.

- По-слаб ли се чувствате?

Той стисна юмрук върху бюрото си.

- Тук, на тази благословена земя, не. Но през последните три месеца изгубихме осемнайсет сангвинисти на терен.

„Осемнайсет?“ Орденът беше започнал да се топи през последните няколко десетилетия, също като католическото духовенство. Сангвинистите не можеха да си позволят да губят още войници, особено ако предстоеше война.

- Нападенията имат ли някакъв географски модел? - попита тя. - Може би ако разберем откъде е започнало всичко, може да се досетим как да го спрем.

Очите на кардинала се присвиха преценяващо.

- Доктор Грейнджър, и този път улучихте право в десятката, както обикновено.

Тя се изправи в стола си.

- Разбрали сте нещо.

- Методично записвахме датите и местата на атаките.

- За да съставите база данни - каза тя. - Умно.

Той кимна в отговор на комплимента ѝ и отново обърна монитора към нея. Бързо зареди карта на Европа.

Появиха се малки червени точки, бележещи местата на нападенията. Ерин се опули, когато видя колко са много.

- Ако проследим атаките назад във времето - каза Бернар и демонстрира на картата, - се оказва, че те започват от едно място и след това се разширяват.

И увеличи картината върху епицентъра.

Ерин прочете името и усети как стомахът ѝ се свива на топка.

- Куме... където е храмът на сибилата.

„И където работи Джордан“.

Тя погледна Бернар.

- Имате ли вести от Джордан и екипа му? Открили ли са нещо?