Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Но това явно трябваше да почака.

Крйстиан извади от джоба си някакъв парцал и хвърли поглед към Джордан.

- София каза да покажа това на Ерин.

Ерин затаи дъх. Парчето плат беше от ризата на Джордан - и бе цялото в засъхнала кръв, с ясен разрез в средата. Тя погледна тревожно Джордан.

Той ѝ се ухили.

- Спокойно де. Просто одраскване.

- Одраскване ли? - Тя усети, че той ѝ спестява нещо. - Покажи ми.

Джордан вдигна ръце.

- Кълна се... няма нищо за гледане.

- Джордан... - В гласа ѝ се долови предупредителна нотка.

- Добре. - Той повдигна тениската си и Ерин видя плочките на корема му.

„Определено им няма нищо“.

Прокара пръст по необичайно топлата му кожа, но не откри нищо освен тънък белег. Беше нов. Без да маха ръка от корема на Джордан, тя погледна окървавеното парче плат в ръката на Кристиан. Разрезът отговаряше на белега.

- Одраскване или не, не би трябвало да зарасне толкова бързо.

Бернар също приближи да огледа Джордан.

- Според София и Баако - обясни Кристиан - Джордан се излекувал спонтанно, без никакви нежелани ефекти.

„Нежелани ефекти ли?“

Кожата му гореше под пръстите ѝ. Ерин си спомни друг случай, при който беше горял така. Когато бе излекуван от ангелската кръв на Томи. Беше ли това свидетелство за пророчеството, свързано с Воина на Човека? Думите отекнаха в съзнанието ѝ: „Воинът на Човека пък е свързан с ангелите, на които дължи земния си живот“.

Джордан оправи тениската си и я погледна.

- Не исках да се тревожиш. Щях да ти кажа, когато останем сами.

„Щеше ли наистина?“

Мразеше се, че се съмнява в него, но това не променяше нещата.

- Мисля, че има нещо, което е по-належащо - продължи Джордан.

Извади нещо от джоба на камуфлажния си панталон и го вдигна, за да го видят всички. Острите ръбове проблеснаха на светлините на свещите. Приличаше на две парчета от черупка на яйце.

- Намерихме това при олтара в храма на сибилата - обясни Джордан.

Мина през стаята и остави парчетата на бюрото на кардинала. Всички се събраха около тях. Прозрачните страни пречупваха светлината и хвърляха по лицата им дъги, по-ярки от всичко, което Ерин бе виждала - жълто като слънчевата светлина, зелено като тревата, синьо като лятното небе. Парчетата определено не бяха от обикновено стъкло.

- Що за камък е това? - попита Ерин.

- Мисля, че е диамант - отвърна Кристиан, като се наведе да разгледа парчетата. - И по-точно зелен диамант. Изключително редки са.

Ерин впери поглед в камъка, омагьосана от красотата му. Кристалът хвърляше цветни отражения върху гладката повърхност у а бюрото. Блестящите изумрудени капки приличаха на мънички листа, танцуващи в летен вятър.

Джордан побутна двете парчета едно към друго.

- Открихме го счупен, но несъмнено е бил един камък. И вижте това...

Той обърна парчетата и показа някакъв символ върху кристала.

Ерин се наведе и проследи фигурата с пръст. Изображението сякаш беше стопено в камъка.

- Странно, нали? - каза Джордан. - Сякаш символът винаги е бил част от диаманта, а не е бил гравиран по-късно.

Ерин се намръщи.

- Чувала съм за дефекти и включения в скъпоценни камъни, но не мога да повярвам, че подобно прецизно изображение се е образувало по естествен начин.

- Съгласен съм - каза Кристиан.

Ерин се изправи.

- Освен това вече съм виждала този символ.

Част от нея се наслади на смаяните им изражения.

- Къде? - попита Бернар.

Тя посочи библиотеката на кардинала.

- Ето там.

Отиде при рафтовете и свали малък том в кожена подвързия. Лично беше донесла противната книга на кардинала; беше я взела от снега в Стокхолм, след като Елизабет Батори я бе изпуснала. Това бе личният дневник на Кървавата графиня, описание на жестокостите и на зловещите ѝ експерименти.

Ерин се върна при бюрото и отвори трошливата корица. Дневникът бе писан преди векове, но въпреки това тя можеше да се закълне, че долавя миризмата на кръв, лъхаща от страниците. Прелисти рисунките на лечебните билки, докато не стигна описанието на по-късните експерименти на Батори, съдържащи подробни илюстрации на анатомията на хора и стригои. Потрепери при вида на спретнатите бележки върху отвратителните опити, извършвани върху живи жени и стригои, ужасните деяния, причинили ужасни страдания и смърт.

В края на книгата намери онова, което търсеше. На последната страница имаше символ, който сякаш бе надраскан много набързо.