Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Дори сега изглеждаше твърдо решена да изпълни мисията си.

Кристиан я извлече от преградата и се притече на помощ на Рун. Замахна с веригата и цапардоса подобното на прилеп създание. Среброто прегори дебелата му кожа и то изсъска и изчезна в мрака.

Тъмните сенки обаче се приближаваха.

- А сега какво? - попита Кристиан.

12:26

В студеното тяло на Ерин гореше отровен огън и тя усещаше как плътта ѝ около раната на.рамото ѝ се стопява. Кръвта ѝ там течеше по-мудно, сякаш се опитваше да угаси огъня. Същата отрова разяждаше лицето ѝ и продължаваше надолу по ръката.

„Пак“.

Беше ѝ трудно да се съсредоточи, но знаеше, че думата е важна. Преди малко беше започнала да пада. За да се задържи, бе протегнала ръка, която вече бе пълна с отрова - и ръката ѝ проникна през горящата бариера. Чистотата на светлината охлади ръката и унищожи черната отрова.

А после Кристиан я хвана и я издърпа назад.

Отровата отново потичаше в ръката ѝ.

Твърде слаба, за да може дори да се държи на крака, Ерин се отпусна в ръцете на Кристиан. Трудно ѝ бе да говори, тъй като бузата ѝ бе покрита с мехури, но трябваше да ги накара да разберат.

- Светлината... - изпъшка тя. - Мога да мина през нея.

- Тя бълнува - каза Кристиан.

- Мога... - Тя извъртя глава към Рун. Искаше той да види истината на лицето ѝ, да се довери на кръвната им връзка, на взаимното разбиране.

- Тя казва истината - рече Рун, като погледна към конуса и тъмния ангел, който се мяташе в затвора си.

Преди да измислят някакъв план, тъмните сенки от мъглите се нахвърлиха върху тях. Рун скочи да ги пресрещне. Само с една ръка едва ги удържаше. След секунди изчезна в мъглата, но продължаваше да се бие в нея - карамбитът му проблясваше в мрака.

Кристиан не пусна Ерин нито за миг. Сражаваше се яростно, замахваше с веригата, разчистваше пространството около тях, държеше демонската орда назад. Но силите му започваха да намаляват - бе стигнал до дъното на резервите си след дългото сражаване редом със София.

Ранената му ръка я притисна по-силно и той хвърли поглед към ярката светлина, която държеше Луцифер в плен. Замахна отново с веригата и удари една огромна змия с такава сила, че кръвта й плисна по конуса светлина и изгоря със съскане.

Кристиан свали тежките брънки от рамото си.

Ерин се намръщи.

- Какво...?

- Май това няма да се получи без жертването на Кристиан. - На лицето му блесна усмивка. - Ще ми липсваш, доктор Ерин Грейнджър.

Тя го разбра.

„Не...“

Кристиан я хвана в обятията си - и скочи високо, с последните си сили, за да се понесе над най-близките чудовища.

Удариха се в бариерата заедно и тялото на Кристиан избухна в огнена пепел около Ерин, докато тя падаше от другата страна.

Плъзна се по леда и от гърдите ѝ се изтръгна стон. Кървавото евангелие се плъзна до нея, непокътнато.

Тя седна. Усещаше как силата се връща в нея. Черната отрова беше заличена при преминаването ѝ през светлината.

Погледна отвъд бариерата. Онова, което беше останало от техния забавен, леко смахнат и храбър приятел се спускаше на горящи въгленчета върху леда.

Кристиан заслужаваше по-добра участ. Беше жертвал себе си, за да я вкара в конуса от светлина. Ерин се закле, че ще се погрижи да плати изцяло този дълг.

Взе Кървавото евангелие и се обърна към затворника.

Луцифер седеше на трона си. Вече не се мъчеше да се освободи, а гледаше надолу към нея с очевидно любопитство и може би изненадан от появата ѝ.

Ерин не се сви под този черен поглед. Беше дала душата и живота си, за да се изправи пред него. И сега оставаше само едно нещо, което да даде.

Тя вдигна книгата в ръце.

Единствено Ева можеше да откъсне плода от Дървото на познанието и единствено дъщерята на Ева можеше да даде това познание на змията.

Устните на Луцифер се раздвижиха, но от тях не излязоха думи, а само звук като звън на огромна камбана. Дори тази метафора бледнееше пред истинското великолепие на звука, на гласа на ангел, на музиката на сферите. Камбаната удари отново, звънко и въпросително.

Той говореше, но тя не можеше да го разбере.

Ерин вдигна книгата още повече с надеждата, че той ще разбере ако не думите, то поне действията й.

- Това е евангелието на Христос, написано с неговата кръв и останало скрито за много дълги години. Моята задача е да ти го донеса, да изпълня завета, който си сключил с Ева много отдавна.

Черната глава се наклони настрани, безупречните черти си оставаха все така непроницаеми.