Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Въпреки това лицето на Кристиан беше окървавено, а робата му висеше на парцали.

София бе в още по-тежко положение. Видя ги да се приближават и може би това беше единственото, което очакваше - и бе издържала дотук само със силата на волята си.

Ерин го видя в очите ѝ.

„Недей...“

В последен доблестен напън София се извъртя и прободе едно чудовище в гърба преди да е атакувало Кристиан. Но с това оголи собствената си защита. Ордата моментално се нахвърли върху нея и я събори на леда.

Кристиан се опита да ѝ се притече на помощ, но враговете бяха твърде много.

Ерин най-сетне стигна до тях и златната светлина на книгата пръсна чудовищата. Нещо черно и бодливо отскочи настрани последно.

Ерин спря и сложи ръка на устата си.

„Не!“

София - ревностната мила София - вече я нямаше.

Ерин трепереше, но Рун я задържа.

- Единствено книгата е от значение. Тя трябва да стигне до Луцифер.

Ерин кимна. „Иначе саможертвата на София ще е напразна“.

Въпреки това на Рун му се наложи да я побутне, за да продължи. Само след миг обаче тя вече тичаше, направо летеше по леда, задвижвана от свръхестествена сила, право към конуса от светлина. Демоните се отдръпваха от светлината, но вече не бягаха, а съскаха и се зъбеха след нея, сякаш знаеха, че скоро ще е тяхна.

И като нищо можеха получат този шанс.

Дори Кървавото евангелие не можеше да удържи дълго на такова осезаемо зло. Златната светлина започна да помръква, разкъсвана от мъглата, от нечестивостта на това място. Колкото по-навътре навлизаше, толкова по-големи ставаха пораженията.

Рун и Кристиан правеха всичко по силите си да помогнат - тичаха от двете ѝ страни и държаха на разстояние всичко, което се осмеляваше да се приближи. Кристиан замахна с веригата и удари скачаща към него маймуна без козина. Съскането на изгорена плът се смеси с писъка на създанието, докато то се махаше от пътя им.

Ерин се съсредоточи върху целта им - Луцифер продължаваше да се опитва да стане от трона, като късаше още брънки. Крилете му с черни пламъци вместо пера биеха светлината, която го държеше в затвора му. С всеки удар светлината помръкваше, за да се замести с мрак.

Ерин се втурна през останалото разстояние, но силите ѝ намаляваха заедно със златната светлина. Краката я боляха, ръцете ѝ натежаха толкова, че вече ѝ бе трудно дори да държи книгата, а тялото ѝ отново зажадува за кръв.

Пред нея Луцифер се мяташе и разкъсваше сребърните вериги, които го приковаваха към трона.

Най-сетне стигнаха до ръба на блестящия конус.

Ерин се запрепъва през последната отсечка. Кристиан я изпревари и протегна ръка към бялата светлина. Изкрещя и отскочи - ръката му свършваше с димящ чукан. Светлината я бе изгорила.

Кристиан се обърна към Рун. Зад агонията му се долавяше една още по-голяма болка - разбирането, че дори сангвинистите не могат да преминат през последната бариера.

Ерин пристъпи към тях, но щом докосна бариерата, златната светлина угасна. Преди сангвинистите да успеят да реагират, нещо черно и покрито с хитин скочи от мъглата зад нея върху гърба ѝ, притисна я с членестите си крака и заби челюсти в рамото ѝ.

Ерин изкрещя.

12:25

Рун рязко се завъртя, замахна със сребърния си ка- рамбит и отсече два от шестте крака на създанието Това се оказа достатъчно, за да може Кристиан да откъсне чудовището от гърба на Ерин и да го запрати към конуса светлина. Тялото удари бариерата - и се пръсна на горящи въглени.

Рун издърпа Ерин зад себе си и двамата с Кристиан се изправиха към събиращите се чудовища, спотайващи се в по-гъстата мъгла. Рун бе вдигнал карамбита си, а Кристиан бавно поклащаше веригата, която стържеше заплашително по леда.

- Рун... - изстена Ерин.

Той се обърна. Отровен мрак пълзеше нагоре по шията ѝ и изгаряше кожата. Краката ѝ се подгънаха Кървавото евангелие падна от треперещите ѝ ръце.

Нещото, което я беше ухапало, със сигурност беше отровно.

Той понечи да ѝ помогне, но в същия миг нещо връхлетя от мъглата отгоре и го събори на леда. Приличаше на прилеп, израснал до огромни размери. Остри като игли зъби щракнаха пред лицето му. Рун пусна оръжието си, за да махне звяра от врата си, преди да го е захапал за гърлото.

До него Ерин залитна към бялата светлина, но Кристиан се втурна и я хвана през кръста с ранената си ръка. Издърпа я назад, грабна евангелието от леда и го напъха в дрехата си.

Ерин се съпротивляваше, обърнала глава към светлината, към Луцифер.