Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Рун се втурна по брега към нея. Някакво подобно на влечуго създание се хвърли от леда към него, но Рун плавно отскочи, замахна и с един удар отсече люспестата му глава. Жълт дим забълва от раната, а капките кръв разядоха анорака му и изгориха кожата като киселина.

Рун продължи да тича, следван от лъвчето.

Още няколко създания го заплашиха, но те, изглежда, се стремяха повече да се измъкнат навън, отколкото да го нападат. Това обаче не се отнасяше за Кристиан и София, които бяха напреднали по леда. Двамата бяха принудени да оставят сандъка, за да се бият с постоян- но растящата орда. Робите им лъщяха от покрилата ги кръв.

Проехтяха нови изстрели. Джордан беше презаре- дил пистолета си и стреляше по някакъв звяр в изумрудената си сфера, която все още оставаше цяла.

Рун се втурна през последните няколко метра към рубинената сфера.

Ерин още бе жива, сърцето блъскаше в гърдите ѝ, дъхът ѝ бе накъсан и задавен.

Сао видя приближаващия Рун и се усмихна. Рун знаеше, че монахът може във всеки момент да прекърши врата на Ерин като съчка, но засега Сао не го беше направил - може би за да се наслади по-пълно на момента.

Монахът освободи едната си ръка и вдигна кама към шията на Ерин.

„Не...“

Острието се впи в плътта, оставяйки дълъг и дълбок разрез в нежната ѝ шия. Кръвта плисна като фонтан, когато монахът я пусна.

Ерин се свлече като чувал и падна на една страна, кръвта ѝ димеше на снега.

Рун залитна, когато осъзна истината - раната беше твърде голяма, за да се спре кървенето, за да се излекува. Въпреки това се застави да измине оставащото разстояние. Нямаше да я изгуби. Беше се заклел да я защитава - не само като Рицар на Христа, но и като човек, който я обича, който не би могъл да си представи света без нея.

Сао посрещна яростта му с още по-широка усмивка, очите му блестяха злобно.

Това не беше дело на Луцифер.

Рун знаеше кой го гледа през тези очи.

12:07

От другата страна на езерото Легион се наслаждаваше на ужаса и поражението, изписани на лицето на Рицаря. Виждаше ги едновременно през очите на поробения монах и през тези на съсъда си.

Все още оставаше скрит сред скалите от южната страна на езерото, откъдето манипулираше събитията от разстояние и изчакваше подходящия момент да се разкрие.

Дълбоко в него пламъчето на Леополд примигваше, потресено от внезапната смърт на Жената от ръцете на монаха. Легион си помисли, че немощният пламък сигурно плаче с димни сълзи.

Колко лесно беше да накара триото да танцува според волята му!

С откраднатото знание на Юг дьо Пайен Легион ги бе изпреварил и свари монасите неподготвени.

„И с едно докосване те станаха мои“.

Легион смяташе да се възползва от тайната, която Юг не беше споделил с другите. Отшелникът знаеше, че счупеният камък не би могъл да отвори портала в тази долина. Юг бе сметнал, че монасите ще знаят как да го възстановят, затова Легион си помисли същото. За съжаление, след като възприе дългата им памет, той не откри подобно познание.

Обезсърчен, Легион състави нов план. Леополд и Юг дьо Пайен се доверяваха на Жената на Познанието, ценяха я изключително високо. Ако някой можеше да измисли как да възстановят камъка, щеше да е тя. Затова се скри и внимателно манипулира тримата монаси, използва ги да изкопчат истината от тримата, да ги накарат да работят за него.

И колко идеално се беше получило.

Жената наистина намери отговора и Воинът даде кръвта си. Заедно тримата отвориха портала и така за Легион остана простата задача да унищожи камъните, така че вратите никога да не се затворят отново. Светът щеше да бъде завладян от мрака. След като черният ангел се освободеше, градината щеше да бъде изчистена от човечеството и този рай щеше да остане единствено за Легион.

Обещание, дадено му с клетва от Луцифер.

Легион излезе от малката пещера в скалите и вдигна ръце към затъмненото слънце. Имаше съвсем малко време да завърши задачата си. Слънцето вече се раждаше отново в небето, издигаше се от пепелищата на затъмнението. Знаейки, че времето ще е кратко, той бе избрал скривалището си по-рано, най-близо до зеления камък и до Воина, който още го пазеше. Макар и възстановен, камъкът си оставаше най-слаб. Легион щеше да разбие най-напред него - след което щеше да унищожи останалите.

За да гарантира успеха си, беше примамил Рицаря да напусне поста си, като заплаши Жената. Легион изчака свещеника сангвинист да приближи, преди да убие първия от триото. След това щеше да унищожи Воина, който оставаше затворен в изумрудената светлина като птица в клетка. Едва тогава щеше да премахне и Рицаря, след като пречупи волята му, убивайки всички онези, които му бяха най-скъпи.