Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Той обърна страницата вместо нея, после отново.

Появяваха се още думи, още редове.

Рун прелисти бързо и промълви благоговейно:

- Цялата книга е изписана.

Ерин загледа отворената страница и осъзна, че не може да разчете думите. Текстът, изглежда, бе написан на еноховия език, измислен от Джон Дий да говори с ангелите.

Затвори очи. Не можеше да разбере защо Христос е избрал да допише евангелието на този език, след като предишните пророчества бяха на гръцки, на езика на човека. Защо да продължава на езика на ангелите? Само един отговор имаше смисъл. Може би тези нови думи - а може би цялото евангелие - не бяха предназначени за човечеството, а за ангелите.

Не, не за ангелите, осъзна тя и отвори очи. „За ангел... за един ангел“.

Нищо чудно, че текстът се появяваше сега, в тази долина.

Обърна се към единствения ангел тук.

Луцифер седеше на черния си трон и гледаше право към нея.

Ерин се вкопчи в коляното на Рун и тихо изграчи:

- Знам... Знам какво трябва да направя.

20 март, 12:09

Долината Тсум, Непал

Джордан постави изумрудения камък на мястото му и щом той докосна гранитната чаша, огнена

та колона от тази страна на пирамидата блесна по-ярко. Ледът се събра върху езерото, затваряйки портала между световете. Няколко създания попаднаха между двете плочи и телата им останаха замръзнали в леда.

Но усилията му не постигнаха нищо със стотиците, които вече се бяха измъкнали.

Кристиан и София бяха обкръжени от повечето от тях и не можеха да продължат през езерото, за да стигнат до Луцифер. Елизабет още стоеше до синия камък, ранена, но все така защитаваща поста си. От другата страна на езерото Рун бе коленичил до Ерин, която беше още жива, макар че локвата червена кръв около нея му казваше, че не ѝ остава много време. Джордан изгаряше от желание да се втурне при нея, да я прегърне за последен път.

Но дори да успееше да се освободи от изумрудения си затвор, имаше друг противник, който изглеждаше твърдо решен да го спре.

Джордан се обърна с гръб към гранитния стълб. Легион слизаше от скалите към него. Беше заобиколен от отвратителни черни мерзости, като наметало от жива плът. Джордан изстреля последните си куршуми по демона, но при всеки изстрел някоя от сенките скачаше и се хвърляше пред господаря си, посрещайки куршума с тяло.

Останал без муниции, Джордан извади бойния си нож. Пусна безполезния пистолет и се наведе да вземе сабята на монаха - за щастие, той бе паднал вътре в зелената сфера.

- Хайде! - извика Джордан през рева на зверовете. - Ела ми.

Черните очи се спряха върху него.

- Не бързай толкова да умреш, Воине на Човека. Скоро ще бъда при теб.

,Добре... този път съм готов. Няма да ме изненадаш“.

Изгаряше го златна ярост, подхранвана както от ангелската му кръв, така и от жаждата за отмъщение. Докато Легион приближаваше, Джордан вдигна сабята - дълго извито острие с голям нефрит, инкрустиран в ефеса. Застана, разкрачил широко крака, и се приготви да посрещне демона.

Легион също държеше сабя, нещо с отровно на вид черно острие, което блестеше като обсидиан. Не беше от този свят, вероятно бе донесено тук и дарено на демона от някой от ордата му.

Джордан посочи с върха на оръжието си.

- Само двамата - каза той. - Или се страхуваш от някакъв си човек?

- Макар и да си нещо повече от обикновен смъртен, няма да бъда сварен отново неподготвен - отвърна Легион. - Така че да приключваме с това.

Вдигнал високо сабята си, Легион се освободи от чудовищата си и влезе в изумрудената сфера и атакува веднага. Джордан парира - и ръката му изтръпна чак до лакътя. Легион продължи да нанася удари, като бавно принуждаваше Джордан да отстъпи към края на сферата.

„Ако това острие не ме убие, ще го направи зеленият огън.“

Последва бърза серия удари. Стомана и черен кристал звъняха. Легион преминаваше през бариерата и се връщаше, използвайки я като щит - знаеше, че Джордан не може да го последва.

Бърза атака най-сетне проби защитата на Джордан и остави драскотина отстрани на гърдите му. Гореща кръв се просмука в ризата му. Нова серия атаки завърши с дълбока рана в ръката под рамото. Легион отстъпи зад бариерата, като му се усмихваше.

Джордан разбра тежката истина.

„Той си играе с мен“.

Залитна назад, пусна ножа и притисна раната си, като продължаваше да държи сабята.

Легион пристъпи към него, явно готов да го довърши.

Докато демонът пресичаше бариерата, Джордан се хвърли напред с надеждата, че пламъците може да са заслепили противника му за част от секундата. Веднага щом кракът на Легион премина границата, Джордан заби стоманените котки в коляното му. Крайникът се подгъна с хрущене. Докато демонът залиташе, Джордан сграбчи дясната му ръка, изви я и хвърли черното тяло на земята.