Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Веднага щом паднаха, Джордан използва инерцията и заби сабята в мекия корем, като продължи нагоре към затихналото сърце. Легион изкрещя и го отхвърли от себе си със силата на нападащ бик. Джордан се метна настрани към захвърления нож. Със закъснение осъзна грешката си.

Легион мина покрай него и замахна със сабята си, като стовари инкрустираната дръжка върху зеления диамант. Камъкът се пръсна заедно с гранитната чаша под него. Колоната зелен огън угасна като духната свещ.

Езерото от неговата част отново изригна. Ледената покривка се изду, сякаш някой я удряше отдолу. Към повърхността се издигнаха по-едри чудовища, които все още едва се виждаха - завъртане на огромно черно око, гърчещи се черни пипала. Джордан чувстваше, че тези създания са по-стари и черни от низшите демони, пуснати досега.

Отвъд надигащите се чудовища Луцифер погледна надолу от трона си с непроницаемо лице. Конусът бяла светлина продължаваше да държи тъмния ангел затворен, но докога? В чистата й белота вече се виждаха тъмни сенки, отразяващи пораженията, нанесени на затвора му.

Сякаш разбиращ това, Луцифер се надигна още на трона си и скъса още брънки от веригите, които го държаха.

Земята се разтресе от напъните му.

Легион се обърна към Джордан с тържествуваща усмивка.

- Времето на човека най-сетне приключи.

12:10

Трусовете вече утихваха. Ерин беше видяла как изумрудената колона потъмнява, видя как ледът от другата страна се натрошава, видя мятащите се огромни чудовища. Нови пукнатини плъзнаха по езерото.

Кристиан и София замъкнаха сандъка до здраво място в леда, преследвани от още създания, които ставаха все по-дръзки с промяната на ситуацията.

Ерин затьрси с очи Джордан, но от езерото от неговата страна се издигаше гъста черна пара и закриваше гледката.

Рун, който продължаваше да притиска гърлото ѝ с една ръка, се наведе отново към нея.

- Ерин, какво искаш да кажеш с това, че знаеш какво трябва да направиш?

Тя разбра подтекста на въпроса му. „Какво си мислиш, че можеш да направиш, като си на крачка от смъртта?“

„Каквото мога“ - отвърна му тя наум.

Притисна с една ръка Кървавото евангелие към гърдите си, като си представяше редовете енохови букви, изпълващи страниците му. Беше абсолютно сигурна, че знае истината, но въпреки това думите отказваха да излязат. Беше твърде потресена от онова, което бе открила - истинската цел зад това изгубено евангелие на Христос.

Книгата не беше написана, за да помогне на хората да освободят своята божественост. А за едно-единствено същество, за ангел, за да може да изкупи греха си - за Луцифер. Спомни си табличката, която Лазар ѝ беше показал в библиотеката на сангвинистите и която разказваше алтернативна версия на случилото се в Едемската градина, как Ева обещала да сподели плода на Дървото на познанието със змията, но не изпълнила обещанието си.

Думите на Лазар зазвучаха отново в съзнанието й, докато светът около нея потъваше в мрак.

„Когато Луцифер се изправи пред теб, сърцето ти ще те води по пътя ти. Трябва да изпълниш завета“.

Тогава не беше разбрала значението им, но сега го разбираше.

Змията - Луцифер - беше лишена от тайното познание, което е щяло да позволи на тъмния ангел да прави различни избори - познаването на доброто и злото. Той го е поискал, било му е обещано от самата Ева, но след това тя не му го е дала и той така и не го научил.

Но Христос бил пратен тук за него.

- Трябва да изпълня завета на Ева - промълви тя със сухи, студени устни.

От другата страна на сферата лъвчето я гледаше, сякаш я бе чуло, и тихо мяукаше. Напомни ѝ за първия ѝ домашен любимец - огромен котарак, беше го нарекла Навуходоносор. Той също бе снежнобял.

- Здрасти, Нав - прошепна тя, за момент изгубила представа за времето.

Рун се наведе още повече към нея. От мъката в очите му ѝ се прииска да вдигне ръка и да го докосне, да го утеши.

- За какъв завет говориш? - попита той.

Тя с мъка фокусира очите си.

- Книгата... евангелието... трябва да отиде при Луцифер.

Очите на Рун се разшириха от изумление, дори от ярост.

- Как може Христовото евангелие да иде при ангел, прогонен от небето от самия Бог?

Ерин нямаше сили да спори и зашепна думите с всеки все по-немощен дъх: знаеше, че сангвинистът ще я чуе с острия си слух.

- Христос гo е написал, за да спаси Луцифер. Ако Ева му беше дала плода на познанието на доброто и злото, той е щял да знае какво е добро. И да го избере. Заветът на Ева трябва да бъде изпълнен. Рун, ти трябва да му дадеш това познание.