Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Сангвинистите ахнаха. Рун се наведе към сандъка, привлечен от благословения извор. Елизабет отстъпи назад - искаше да се махне, светостта на сандъка разкриваше тъмните местенца в нея.

Дори лъвчето наведе глава и легна по корем.

Джордан и Ерин пристъпиха напред, за да видят съкровището.

- Вериги - каза Джордан. - Сребърни вериги.

Веригите наистина бяха от най-чисто сребро, от което пламтеше святост. Всяка брънка бе самото съвършенство, изваяла и гравирана така, че да показва всяко листо и създание, живели под слънцето. Сякаш цялата природа бе представена в сребро.

- И с това ще оковем Луцифер? - попита Ерин.

Сао погледна първо нея, после Джордан.

- Не вие. Единствено създания като нас и като спътниците ви могат да отнесат това съкровище през пирамидата от светлина. Пресичането на тази преграда би означавало смърт за онзи, чието сърце още бие. Само прокълнатите, които балансират светлината и мрака в себе си, могат да минат непокътнати.

Сао се поклони на двамата монаси и на сангвинистите.

Кристиан излезе напред.

- Нека аз ида. Рун трябва да пази стълба на тази пирамида. Аз мога да вляза в нея и да отнеса оковите при Луцифер.

- Но не сам - каза София. - Ще дойда с теб.

Ако се съдеше по напрегнатите рамене на монасите, държащи сандъка, щяха да са нужни двама сангвинисти, които да го носят. Може би дори трима. Но Елизабет не се обади. Нямаше да отиде, освен ако не ѝ бъде наредено, а може би щеше да откаже дори и тогава.

Сао пристъпи и преди Кристиан и София да успеят да реагират, падна на колене да целуне ръцете им.

- Нашата благословия е с вас. Пътят в мрака в пирамидата от светлина няма да е лесен.

- Хм-м... - промърмори Ерин.

- Какво има? - попита Джордан.

Археоложката обърна гръб на монасите и протегна ръка към него.

- Дай да видя зеления камък.

Джордан бръкна в джоба си, извади двете половини и ѝ ги даде. Докато сангвинистите продължаваха да гледат като омаяни сандъка и съдържанието му, Елизабет застана до Ерин. Ерин намести двете половини и завъртя камъка, за да разгледа вграденото в него изображение. Само че този път го обърна наопаки.

- Възможно ли е символът да представя въпросната пирамида от светлина? - попита тя.

Ерин се обърна към Сао за потвърждение. Камъкът в ръцете ѝ се размести и двете половини се разделиха.

Монахът първо замръзна, после за първи път показа силна реакция и ведрите му черти се разкривиха от ужас и потрес.

- Не, не може да бъде! - Ужасът се смени с ярост и той пристъпи заплашително към Ерин. - Какво сте направили?

Ерин се дръпна, а Рун побърза да застане между нея и монаха и каза с недвусмислено предупредителен тон:

- Не е направила нищо.

Сао поклати глава.

- Камъкът на градината е счупен. В това състояние той не може да отвори портала. - Монахът ги погледна сломено. - А щом ключът е счупен, няма бъдеще. Светът ще свърши днес.

11:34

Ерин се взираше в двете половини в ръцете си и се мъчеше да потисне надигащото се в нея отчаяние. „Нима мисията ни е била обречена от самото начало?“ Отказа да приеме това, не и след всичката кръв и жертви, които бяха нужни, за да стигнат до долината.

- Трябва да има някакъв начин да го оправим - каза тя.

Джордан взе парчетата.

- Да, ама си забравих лепилото в другите панталони.

- Не разбирате - рече Сао. - Камъкът не е просто счупен. Той е осквернен. Усещам късчетата мрак, които още се таят в сърцето му.

Ерин си представи камбаната на Джон Дий и стотиците стригои, превърнати на пепел в нея, така че мрач- ната им същност да бъде затворена в свещения камък.

- Може ли да бъде пречистен? - попита тя. - Кръстен?

Свещеният ритуал на кръщението можеше да отмие първородния грях от душата. Не можеше ли същото да важи и за камъка?

- Само доброто може да унищожи злото - рече Сао. - Само светлината може да прогони мрака. Само най-голямото добро и най-ярката светлина могат да пречистят подобно осквернение.

Монахът се обърна да се посъветва със събратята си. Тримата си зашепнаха на санскрит. На Ерин ѝ се искаше да може да ги разбира, но усещаше, че отговорът няма да дойде от тях.

„Аз съм Жената на Познанието“.

Погледна изумрудените отражения в ръцете на Джордан - а после рисунката от пясък. Загледа се в трите фигури, представящи Arbor, Aqua и Sanguis, и си спомни нещо, което бе казал Юг.

„Трябва да разрешите загадката, за да получите камъка, който принадлежи на вас“.