Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Лъвчето подуши подноса и Рун махна на любопитното животно да се дръпне назад.

Тримата монаси заобиколиха масата, хванаха Ерин, Джордан и Рун за ръце и ги отведоха при различни ъгли на подноса. Всеки от тях застана на един ъгъл, а дърветата заемаха четвъртия.

Сао посочи и пръстът му се задържа над мъничка фигурка в пясъка, намираща се от страната на Ерин. Пусна пред нея малък рубин и каза напевно:

- Слънцето изгрява на изток.

Друг монах пристъпи до Рун и с малка сребърна пипета пусна съвършена капка вода като перла върху пясъка пред фигурата от тяхната страна.

- Луната залязва на запад - каза Сао.

Последният монах се наведе до Джордан и леко духна зелено зрънце от малката си длан. То се понесе надолу и кацна пред изобразената там фигура.

- Градината събира светлина от юг - каза Сао. След това отиде при последния ъгъл и посочи двете нарисувани дървета. - А вечните корени закотвят севера.

- Какво означава това? - попита Джордан.

- Така ще отворим портала, нали? - попита Ерин.

Сао кимна.

- Камъните трябва да бъдат поставени на стълбове, всеки на съответното му място. Когато слънцето достигне зенита и светлината му падне върху тях, камъните ще засияят и светлината им ще озари езерото. Щом лъчите им се съберат, ще се роди нова светлина, която ще бъде чисто бяла.

Ерин изглеждаше леко скептична.

- Значи казвате, че трите отразени цвята - червен, син и зелен - ще се обединят, за да се получи бяла светлина.

Джордан се изправи.

- Има логика. Също като старите телевизионни екрани, в които има излъчватели на същите цветове. От тях се получават всички останали.

Сао предложи по-елегантен отговор.

- Мракът е отсъствие на светлина, докато в бялото се крие дъга.

- Пълният спектър - каза Джордан.

- И после какво? - попита Елизабет, която не разбираше всичко това, но засега го приемаше.

- Чистата светлина ще прониже вечния мрак на езерото - обясни Сао. - И злото отдолу ще се издигне на повърхността подобно на цирей, пробит с нагорещена игла. Но не се бойте, пирамидата от светлина, създадена от трите камъка, ще удържи родените в зло същества и ще им попречи да влязат в нашия свят.

Елизабет започна да разбира.

- Като клетка с решетки от светлина.

- Точно така - рече Сао. - Но трябва много да внимаваме. Ако камъните помръднат, докато порталът е отворен, решетките от светлина ще се счупят и злото ще излезе на свобода.

- Имам усещането, че сте го правили и преди - каза Джордан.

- Така ли връщате създанията, които се измъкват? - попита Ерин. - Онези като онова йети?

На лицето на Сао се изписа скръб.

- Това е единственият начин да ги върнем в тъмния им свят и да възстановим равновесието тук.

Единият от монасите леко докосна с пръст робата на Сао, сякаш го подканваше да побърза. За тези тихи души простият жест сигурно бе еквивалент на рязко разтърсване.

Сао кимна.

- А сега сме изправени пред още по-тежка задача. Мракът набираше сили през последните няколко месеца. Тъмният владетел, който управлява долу, онзи, когото наричате Луцифер, е скъсал оковите си, за да пробие повърхността на езерото. Трябва да отворим портала и да поправим скъсаните окови, преди да се е освободил напълно.

- И как ще го направим? - попита Ерин.

- Трябва да го призовем при портала, да го подмамим с онова, на което не може да устои. - Сао ги погледна. - С децата на този свят - Воина, Жената и Рицаря, който е овладял черната кръв на владетеля.

Ерин го погледна втрещено.

Джордан поклати глава.

- Иначе казано, ще играем ролята на стръв.

Дори Рун изглеждаше потресен.

- И след като призовем Луцифер, какво трябва да направим? Как да го оковем наново?

- Приготвили сме се за този ден. Още преди хилядолетия. Благословеният храм бе изсечен не само като хранилище за трите камъка, но и да защитава и запази свято велико съкровище, направено от велики ръце. Единствено Просветленият може да създаде подобно съвършенство.

Сао се обърна и се поклони на статуята.

- Буда - с благоговение промълви Ерин.

Тримата монаси пристъпиха към статуята и Сао отвори в корема ѝ вратичка - тя беше така майсторски скрита, че дори Елизабет не бе успяла да я забележи. От кухината вътре другите двама монаси извадиха голям сандък от полирано бяло дърво, върху чиито стени бяха изрисувани цъфнали лотоси.

От напрегнатите лица на носачите си личеше, че сандъкът е невероятно тежък. Въпреки това те го вдигнаха високо, сякаш се бояха да не докосне земята. Докато го държаха така, Сао вдигна капака му - и отвътре ги лъхна вълна от святост.