Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

- И сте оставили описание, нали?

Юг повдигна изненадано вежда - а той вероятно рядко се изненадваше.

- Да.

Елизабет се обърна към Ерин, сякаш тя също би трябвало да знае.

И тя се сети.

Три върха.

Всичко идваше на мястото си.

19 март, 17:43

Пиренеите, Франция

- За какво говори Елизабет? - обърна се Джордан към Ерин, когато забеляза познатото изражение, което се изписваше на лицето ѝ, когато разбере нещо.

Ерин взе телефона от ръката му.

- Нали имаш копия от снимките ми? От Венеция.

- Да...

Тя прехвърли снимките, като спря за момент на една, на която се виждаше самата тя, излизаща полугола от банята. Беше я снимал тайно в Кастел Гандолфо.

„Така де, какво тяло само“.

Ерин го погледна и го дари с бегла усмивка, но не търсеше тази снимка. Накрая я откри и вдигна телефона.

- На стенописа в къщата на Едуард Кели имаше нарисувани три върха. Тогава ми напомниха за нещо, което Елизабет ни беше показала във Венеция, но после в Прага настана лудница.

Обърна се към Юг.

- Това е прочута мозайка от катедралата във Венеция, а според прочетеното за вас Венеция е била любимият ви град в Италия. Прекарали сте много време там.

- Бих ли могъл да устоя? - призна той. - Невероятен град, буквално слял се с морето. Той разкрива много неща за дихотомията на отношението между човека и природата. Венеция е пример как човекът се бори да заобиколи природата и в същото време да бъде част от нея.

- Елизабет каза - продължи Ерин, - че точно тази мозайка от „Сан Марко“ е била поръчана от пражки алхимици, същите, на които сте дали зеления диамант.

Показа на всички снимката на мозайката. Тя представляваше триптих, на който черният дявол се изправя срещу Христос по три различни начина.

Сега и Джордан си спомни.

- Изкушенията на Христос.

- Вие сте поръчали мозайката, нали? - каза Ерин.

- Кели е нарисувал на стената на къщата си трите върха и долината на монасите - нещо, което сте споделили с алхимиците, когато сте им дали диаманта и сте представили също в мозайка в неподвластен на времето град, в базилика, която ще остане за векове. Изобразили сте долината със злато и стъклени плочки.

Джордан още не разбираше какво иска да каже Ерин.

Тя увеличи третото изкушение - числото три беше навсякъде - и показа областта под сандалите на Христос. Той стоеше на планини, в които имаше нещо като снежен глобус, сякаш ходи по вода.

- Права сте - рече Юг. - Такова познание не бива да бъде изгубено. Твърде важно е.

- Какво му е важното? - попита Джордан.

Вместо Юг отговори Ерин.

- В онзи синкав купол под краката на Христос има три чаши. - Тя погледна Юг. - Тези три чаши представляват трите камъка, нали?

- Да - потвърди Юг.

- Там сте ги видели за първи път - продължи Ерин. - Там сте ги намерили. Arbor, Aqua и Sanguis. Камъните на Градината, Водата и Кръвта.

- Точно така. В онази най-света долина, място на божествено просветление.

- Стига гатанки - намеси се Рун. - Къде са тези планини?

Юг не му обърна внимание.

- Доказахте се като достойна Жена на Познанието. Планините се издигат около място, известно като Свещената скрита долина на щастието.

Ерин затвори очи и се плесна по челото.

- Познато ли ти е мястото? — попита София.

- Само по репутация. Иска ми се да кажа, че съм попаднала на нещо от някое изследване, но всъщност прочетох за нея в едно списание. Чисто съвпадение.

- Не - обади се Юг. - Не съществуват никакви съвпадения.

- Какво е тогава? - презрително попита Ерин. - Да не би съдбата ми да е била да попадна на статията?

- Не. Няма такова нещо като съдба. Ние сме господари на собствените си съдби. - Юг обхвана с жест спотаената в сенките публика, при което гарванът, който още беше на рамото му, настръхна раздразнено. - Вашето разбиране и любопитство ви е накарало да видите и прочетете статията, която други биха пропуснали. И вашето внимаване ви помогна да си я спомните. Винаги сте била такава, Ерин Грейнджьр. Подозирам, че това ви е накарало да изоставите семейството си и да поемете в посока, различна от сляпото подчинение на вярата на баща си, да откриете свой собствен път към познанието и мъдростта. Съдба, късмет, съвпадение... тези неща нямат значение. Вие сте просто Жена на Познанието. Това е истинската ви природа. Това ви доведе при мен.

По време на това откровение Ерин се беше присламчила до Джордан, смаяна не само от факта, че този мъж познава миналото ѝ, но и от бързината, с която разкри същността ѝ.