Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Две думи.

Aequus и Nox.

Затвори с облекчение очи.

Equinox. Равноденствие.

Върна се при другите с разтреперани крака.

- Пролетното равноденствие. Това е датата. - Посочи с бележника си звездната карта. - Значи трябва да разбера в коя точка на света ще се вижда точно това небе по време на утрешното равноденствие.

Джордан извади телефона си, който беше прибрал в найлонов калъф.

- Имам приложение за това. Всеки добър войник държи подръка средство за навигация.

Ерин погледна Юг, за да се увери, че могат да използват модерните технологии.

Той сви рамене.

Тя показа страницата на Джордан.

- Можеш ли да откриеш това?

- Ще опитам. - Той снима страницата и затърси съответствие. - Вече мога да ти кажа, че Лъв е на погрешно място. Поне за небето над Франция.

- Тогава открий къде е правилното му място - подкани го тя.

Забеляза, че Юг я гледа въпросително, сякаш тя пропуска нещо.

„Значи учителят иска да си спечеля допълнителни точки“.

Сви устни и отново насочи вниманието си към тавана. Три от по-маловажните пролетни съзвездия бяха свързани с виещи се линии.

Hydra, Crater и Noctua.

- Змия, чаша и сова - промърмори тя. Без никакъв проблем разбра значението им. „Змията най-вероятно е Луцифер, чашата спокойно може да е Потирът от пророчеството, а совата е символ на познанието в много култури от зората на времето“.

Погледна към раницата си. Беше казано, че Кървавото евангелие съдържа между кориците си цялото познание за вселената. Ерин насочи вниманието си отново нагоре, към по-тънките линии, които образуваха сложни завъртулки и спирали около трите съзвездия.

- Свързани са в едно цяло - каза тя.

На лицето на Юг се появи широка доволна усмивка. На Ерин ѝ се искаше да я изтрие от физиономията му и да получи истински отговори.

За щастие точно тогава Джордан вдигна телефона си.

- Намерих го!

Тя отиде при него.

- Ето го нощното небе над Франция.

Ерин погледна екрана и видя, че Джордан е отбелязал съзвездието Лъв.

- Намираме се горе-долу на четирийсет и трета ширина - обясни той. - По това време на годината Лъв би трябвало да е в най-западния край на небето, но на звездната карта на тавана не е така.

Тя погледна нагоре и осъзна колко различни са съзвездията там.

- Тогава къде на планетата може да се види това небе?

- Доста на изток, на около двайсет и осем градуса северна ширина.

- Възможно ли е да е Тибет? - попита Ерин. - Или може би Непал?

Джордан подсвирна с възхищение и вдигна телефона, за да ѝ покаже името, намерено от приложението му.

Катманду, Непал

17°30'N 85°30'Е

- Имай предвид, че това е приблизителен резултат - предупреди я Джордан. - Но горе е показан този район от света. Може да е навсякъде в Хималаите.

Джордан си представи стенописа от къщата на Кели, на който се виждаха три планини около тъмно езеро. Трябваше да е някъде в района на Непал.

„Но къде?“

- Как се сети, че е Непал? - попита Рун.

- От колелата и звездите на тавана. Това са будистки символи. Те са най-добре представени от символите на всички култури, изобразени горе. - Ерин вече говореше бързо, защото бе сигурна в онова, което казва.

- Онова колело там е колелото на трансформацията на Буда. Обръчът е ограничението, центърът представлява света, а осемте спици са Благородният осемкратен път, по който трябва да минеш, за да сложиш край на страданието.

Ерин се обърна към Юг.

- Там сте се научили да медитирате, нали? Пътували сте на изток, преди да се установите във Франция. Научили сте тези техники от будистките монаси.

Юг сведе глава в знак на съгласие.

Рун се намръщи.

- Но как биха могли будисти да ти помогнат да се справиш с прокълнатата си природа?

- Защото и самите монаси бяха стригои.

Изумление се изписа на лицата на сангвинистите и дори на Елизабет, макар че в нейното изражение имаше повече любопитство, отколкото шок.

Юг погледна към осветените прозорци.

- След като напуснах Църквата, скитах много години в опит да разбера какво представлявам. Последвах легендите за вечните монаси, за които се говореше, че живеят в Далечния изток и са безсмъртни като нас. Преминах през много трудности, докато ги открия, но винаги бях упътван напред, докато накрая стигнах до една долина между три върха, където щях да науча много за моята природа и за природата на света.

Елизабет първа наруши смаяното мълчание, което последва.