Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

- Знам само това, което вече ви казах - отвърна Юг.

- Може би монасите ще знаят повече.

- И да не забравяме - напомни им Джордан, като погледна към прозорците и с облекчение видя, че навън още е светло, - че не сме единствените, които търсят камъните.

Легион още беше някъде там.

- Но защо и демонът се интересува от камъните? - попита София. - Каква е неговата роля?

Рун направи кисела физиономия.

- С камъните той би могъл да отвори портала в долината и да пусне силите на Ада на този свят, както и да освободи Луцифер.

Ерин кимна.

- И явно от нас зависи да използваме камъните, за да открием начин да задържим демонската орда на мястото ѝ, да затворим Ада.

- Лесна работа - с престорено самочувствие каза Джордан. - Разбира се, първо ще ни трябва камъкът, който криете тук, Юг.

Домакинът им разпери ръце.

- Можете да го потърсите в църквата ми.

- Щом Ерин мина изпитанието, защо просто не ѝ го дадете? - попита Елизабет и очите ѝ припламнаха гневно.

- Тя трябва сама да го намери.

Джордан погледна Ерин.

- Съжалявам, маце, но май е време за втората част от теста. Така че вади молив Номер две и започвай.

И пак погледна към слънцето. До залез оставаше около час.

„И по-добре побързай“.

18:04

Ерин изгледа намръщено Юг дьо Найен.

„Нищо чудно, че двамата с Бернар са били такива добри приятели“.

И двамата бяха майстори на тайните и манипулациите.

Тя се обърна към него.

- Нека позная. Aqua, камъкът на водата, още е в онова планинско езеро. Което означава, че у вас е Sanguis, камъкът на кръвта. Напълно логично е монасите да ви дадат точно него, защото сте сангвинист.

- Камъкът никога не е бил предназначен за мен - отвърна Юг. - Трябва да разрешите загадката, за да получите камъка, който принадлежи на вас.

„На мен? Какво означава пък това?“

Пропъди тази мисъл и огледа църквата. Щом Юг беше скрил камъка някъде тук, трябваше да е на някакво важно място.

- Sanguis... кръв... - измърмори под нос.

Рун я гледаше и тревожно посегна да докосне кръста на гърдите си. Разпятието лежеше над смълчаното му сърце, среброто изгаряше кожата му, болката трябваше завинаги да му напомня за клетвата към Христа и Църквата. Ерин спря за момент поглед върху бинтования чукан.

Нима тази болка не беше достатъчна за един бог?

Отново насочи вниманието си към църквата и си даде сметка, че тя има формата на кръст.

„Като този на Рун“.

В главата ѝ се оформи идея. Обмисли я, докато крачеше напред-назад по сламата. Отиде в центъра на кръстовидната църква, където трансептът се пресичаше с нефа.

Погледна пак Рун и видя изгорения отпечатък над сърцето му.

Тя стоеше в сърцето на църквата на Юг.

А нали ролята на сърцето беше да изпомпва кръв?

Камъкът Sanguis трябваше да е тук.

Погледна нагоре към тавана. Дали Юг не го беше скрил някъде там?

„Не - реши тя. - Тази загадка вече е разрешена“.

Отново си спомни принципа.

Каквото горе, това и долу.

Погледна надолу към краката си, после клекна и разчисти сламата от пода. Започна да лази на четири крака, докато не откри камък с ясно различима вдлъбнатина.

Като чаша.

- Тук долу е - колебливо каза тя, после добави по- високо и уверено: - Превърнали сте Sanguis в сърцето на вашата Църква, мосю дьо Пайен! Скрили сте го тук.

Останалите се завтекоха към нея, като подплашиха черните птици под свода.

Юг ги последва.

Рун стигна пръв и клекна до Ерин. Сложи длан върху камъка, който беше открила.

- Тя е права. Усещам светостта, струяща оттук.

София клекна до него и протегна ръце, сякаш за да ги стопли от това лъчение. Единствено Елизабет остана назад, скръстила ръце на гърдите си, без да проявява интерес към камъка.

Дори лъвчето дойде. Досега бе стояло до Юг и предимно поглеждаше птицата на рамото му с естествено котешко любопитство и се облизваше. Сега, когато дойде при вдлъбнатината, постави лапа върху нея, сякаш се къпеше в онова, което чувстваше.

Това привлече вниманието на Ерин. Тя прокара пръст по ръба и си помисли, че и в този случай ключът е кръв.

- Това е сангвинистка врата - заяви Ерин. - Единственият начин да се отвори е с кръвта на сангвинист.

- Вие сте наистина забележителна жена - призна Юг. - С внимание, което е впечатляващо.

Тя впери поглед в него - усещаше, че има и още.

- Нещо ми казва, че отварянето точно на тази врата не е толкова лесно.

- Така е. Подобни врати могат да се заключват по много уникални начини.

Ерин си спомни как Бернар се беше изолирал от тях с командата pro me.