Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Джордан я придърпа към себе си. Усети, че се е разтреперила, и започна да разбира как дори чудовища и зверове могат да се преклонят пред този тип.

- Къде е тази долина? - настоятелно попита Рун.

- Долината Тсум в Непал - отвърна Ерин. - Едва наскоро е отворена за туристи поради свещената ѝ история. Смята се, че там се е намирало легендарното будистко царство Шамбала. Или Шангри Ла, както е по-известна в западната култура.

Джордан имаше представа за тази история, но само от филми.

- Изгубено във времето място, където никой не остарява и не умира.

Това го накара да се замисли. Дали монасите стригои не бяха в основата на легендата?

- Има обаче и една друга история за Шамбала, която е по-важна за нашата ситуация - каза Ерин. - Чела съм, че вторият Буда, Падмасамбхава, благословил долината като място, което ще бъде преоткрито, когато светът наближи към края си, когато е станал твърде покварен, за да оцелее.

- Прилича ми точно на нашето време - рече Джордан.

- И тази долина наистина ли съществува? - попита Рун.

- Да - отвърна Ерин. - Отдавна е била свещено място за будистите. Там все още живеят монаси и монахини, а убиването е напълно забранено.

- Като тук - добави Джордан, като се чудеше дали Юг не е създал своето убежище като своя лична долина Тсум.

- Монасите, които ме учиха - обясни Юг. - Те живееха в един манастир в долината, построен между две огромни дървета, вечни като самите тях. Под едното медитираха. Наричаха го Дървото на просветлението. Под другото пиеха виното си. Това дърво се наричаше Дървото на вечния живот.

Ерин се дръпна от Джордан.

- Иначе казано, дървото на познанието и дървото на живота. От библейския разказ за Едемската градина.

Дори Елизабет изглеждаше втрещена.

- Да не твърдиш, че онова място, онази долина Тсум, е истинската Едемска градина?

София се намръщи.

- Как е възможно Едемската градина да е в Хималаите?

- Има една школа, която я поставя там - отвърна Ерин. - Някои учени смятат, че легендите за Шамбала са много сходни с тези за Едем, така че може да става дума за едно и също място. Подобно на Едем, Шамбала се описва като градина, в която няма смърт и където могат да останат само чистите.

- Нацистите изпратили експедиция в Тибет през трийсетте - добави Джордан, който черпеше от познанията си за Втората световна война. - Целта ѝ била да открие прародината на арийската раса, расата на свръхчовеците. Онези безсмъртни будисти стригои определено отговарят на описанието.

Всички се обърнаха към Юг за потвърждение.

Той сви рамене.

- Просто казвам, че в долината има две дървета. Не мога да твърдя, че знам къде е бил Едем или дали изобщо е съществувал.

- И все пак - каза Джордан, връщайки ги към по-належащия въпрос, - според стенописа на Едуард Кели долината е и мястото, на което ще се отприщи адът.

Представи си езерото и тъмните сенки, изригващи от него.

Юг леко кимна.

- Монасите ми казаха, че тази градина е пресечната точка между доброто и злото. Че те са пазители на тази порта.

- Ами трите камъка? - попита Ерин.

- Според моите учители трите скъпоценни камъка имат силата да отварят и затварят портала между световете. Но тъй като съвременният човек започваше да навлиза все по-навътре в тяхната територия, заплашвайки да ги открие, монасите се бояха, че може да не са достатъчно силни, за да опазят камъните. Затова ми дадоха два от тях, за да ги разделя по широкия свят.

- Иначе казано, не дръж всичките си яйца в една кошница - обади се Джордан.

- Вечна мъдрост - съгласи се Юг.

- Но защо сте дали такъв могъщ артефакт на Джон Дий? - попита Елизабет.

- Глупаво хрумване всъщност - въздъхна Юг. - Когато от пепелищата на Тъмните векове се появи светът на научните изследвания, когато алхимията се превърна в химия и физика, си помислих, че мога да науча повече неща за камъните.

Джордан знаеше, че кардинал Бернар съвсем наскоро беше попаднал в същия капан и се беше забъркал с онези капки кръв на Луцифер. Нищо чудно, че тези двамата навремето са били първи приятели. Природата им беше една и съща.

- Джон Дий беше мъдър и добър човек - продължи Юг. - Мислех си, че използва камъка, за да задържи злото, като го затваря капка по капка. Не можех да си представя как може да завърши всичко. След смъртта му се опитах да си върна камъка, но алчността на Едуард Кели го беше принудила да го продаде. Така изгубих следите му.

- Значи целта ни е да вземем вашия камък и онзи в джоба на Джордан и да ги отнесем в долината - каза Ерин. - Където монасите пазят третия. Но защо?