Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Юг стана от табуретката и пусна ранената лисица да се върне в бърлогата си в сенките.

- Е, Жено на Познанието, какво можете да ми кажете за това място?

Ерин огледа параклисите, сводовете и стените, забеляза типичната за всички църкви кръстовидна форма, но погледът ѝ се спря върху най-уникалния детайл - тавана.

- Не съм специалист по средновековна църковна архитектура - призна тя. - Но част от украсата е подобна на онази от параклиса „Сен Кристоф“ в Монсон, който е бил построен от тамплиерите - ордена, основан от самия вас.

- Помня строежа му.

Ерин прие думите му за положителен знак и разгледа фреските по-внимателно. Това ли беше изпитанието за нейното „разбиране“? Може би трябваше да разгадае някаква загадка там горе?

Затърси подсказки. Сред калейдоскопа от червени звезди и сини колела имаше и други мотиви - луни, слънца и най-различни геометрични фигури. Виждаше влияния от ислямската и египетската култура. Колелото с многото спици определено изглеждаше будистко. Картината започна да се размазва пред нея поради огромните си размери и диехармония.

Започна да подозира, че това е направено нарочно, за да накара гледащия да не види гората от многото дървета. Наистина бе нужно осъзнаване, за да игнорира хаоса и да види скритата зад него истина.

Гледаше нагоре и бавно започна да отделя иконографията на всяка една култура от огромния стенопис, да го върти в ума си, да го преценява отделно от другите. Уви, упражнението не ѝ донесе нищо съществено. Запита се дали мотивите не са примери от културите, посетени от Юг след като е напуснал Църквата. Кардинал Бернар бе казал, че е пътувал много по света, преди да се установи във Франция.

„Но как ми помага това?“ Тя затвори очи. „Какво не виждам?“

И тогава разбра.

Отвори очи, мислено махна символите от тавана и затърси истината зад шума, зад какофонията на човечеството.

Гората зад дърветата.

След като украшенията бяха махнати, остана само едно нещо, нарисувано на заден план сред бъркотията.

Звездите.

Те бяха вечни.

- Хартия - каза тя и протегна ръка. - И нещо за писане.

Рун затършува в раницата й и извади бележник и химикалка. Ерин почна да прерисува звездите, като разпознаваше съзвездията. Някои бяха по-големи от други, по-явно представени. Техните звезди бяха с шест лъча, а не с пет като останалите.

Докато работеше, чу Джордан да се противопоставя на Юг.

- Не можете ли просто да ни кажете?

- Това е изпитание - непреклонно повтори Юг. - Тримата трябва да докажат, че са достойни за мисията си.

- Тогава моето изпитание какво е? - не отстъпваше Джордан.

- То вече мина. В гората пожертвахте живота си без бой и доказахте, че сте Воин, който може да постигне целта си чрез мир и без насилие.

- А какво е моето? - попита Рун.

- То дойде с теб. - Юг кимна към лъвчето. - Ти, Рицарю на Христа, се смили и спаси създание, за което смяташе, че е родено в мрак, като престъпи правилата на ордена си да го убиеш на място. За подобна милост ти получи чудо от светлина и благодат.

„А сега е мой ред“ - помисли Ерин.

Прииска ѝ се да беше получила по-просто изпитание. Но тя беше Жената на Познанието. Трябваше да се справи сама.

Направи последно сравнение между звездната карта на тавана и нарисуваното от нея и отиде при Юг с бележника си. Чувстваше се като ученичка, извикана на дъската да покаже решението на задача.

- Звездите - каза тя. - Тях искахте да осъзная през целия шум горе.

Юг се усмихна, но не каза нищо.

„На прав път съм“.

Спомни си херметическия принцип, често свързван с тамплиерите: „Каквото горе, това и долу“. Звездите са били средство за ориентиране от зората на цивилизацията - да използваш разположението им горе в небето, за да откриеш смисъла долу на земята.

Мислеше на глас, като крачеше напред-назад.

- Трябва да разбера къде на земята небето се вижда по този начин, но за целта трябва да зная и конкретната дата.

Загледа страницата в бележника си. Откроените съзвездия бяха свързани с пролетта - Рак, Лъв, Дева... 141

Трябваше да е пролетно небе.

И тогава си спомни стенописа от къщата на Едуард Кели, показващ планинско езеро и отприщването на ада. Елизабет беше превела чешкия надпис отдолу - пролетно равноденствие.

Може би това беше отговорът, но тя искаше потвърждение. Намръщи се и си спомни, че беше видяла думи на латински, изписани на тавана. Почти изтича обратно и ги затърси, сламата шумолеше под краката ѝ. Гледаха я - както хората от нейната група, така и много алени очи. Накрая откри надписите - единият беше с червени букви в източната страна на църквата, а другият със сини, от западната страна.