Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Стълбището свърши с поредната врата, този път обкована с желязо.

- Отворете! - извика Юг.

Дебелата врата се отвори. Рун последва Юг и се озова в нещо като църква. Отляво бе високата порта, която бяха видели през водопада. В момента беше затворена, но въпреки това той чу приглушения рев от другата страна и си представи гледката, когато двойната порта е отворена към падащата водна завеса, осветена от изгряващото слънце.

Прозорците от двете страни и над вратата бяха покрити със стъклописи, дело на истински майстор. Кръгът над портата беше зает от съвършена роза, чиито листчета сияеха във всички оттенъци на червеното. По-малките странични прозорци бяха украсени от цъфнали дървета с накацали по клоните им гълъби и гарвани, а сенките им криеха елени и вълци, агнета и лъвове, живеещи в пълна хармония.

Рун влезе по-навътре, но предупреди другите да останат назад.

Не бяха сами.

В сенките в другия край на църквата се спотайваха четирите рунтави кучета, които ги бяха нападнали в гората. Имаше и други зверове, чиито алени очи светеха, разкривайки прокълнатата им природа. Забеляза двойка адски вълци, черна пантера и огромна горила, опряла предните си лапи в пода.

- Не се бойте - каза Юг и се дръпна настрани с факела. - Вие сте мои гости... докато не кажа друго.

Рун тръгна с останалите, но ги държеше по-надалеч от опасната менажерия. Алените очи ги следяха с не по-малко подозрение. Рун се намръщи на състоянието на малката катедрала. В нефа нямаше скамейки, а каменният под бе покрит със слама. Покрай стените имаше походни легла, а по-малките странични параклиси бяха заградени и зад тях се виждаха дървени корита и купчини сено.

София побутна Рун и кимна към високите слаби фигури, стоящи до мраморните статуи.

Стригои.

Поне дузина.

Доколкото виждаше, нямаха оръжия, освен може би градинските инструменти, подпрени на стените - гребла, мотики и лопати.

- Не е нужно да се боите от никого тук, отец Корза - каза Юг.

Рун се надяваше домакинът им да казва истината. Огледа се. Стените бяха облицовани с бели тухли и се извисяваха във величествени готически арки. От тавана висяха огромни полилеи от ковано желязо, покрити със застинал восък.

Дори там горе се размърдаха някакви същества.

Юг забеляза накъде гледа Рун, вдигна ръка и изсвири.

От полилея се отдели черна сянка, която се спусна надолу и кацна на китката му.

Беше абаносовочерен гарван с пламтящи очи. Клюнът му бе като копие, ноктите - хищни и закривени. Юг нежно разроши перата по шията му. Птицата наведе глава и потърка пръста му в отговор.

- Това е Мунин. - Юг погледна нагоре. - Хугин също трябва да е някъде там. Или е излязъл на лов.

Ерин знаеше тези имена.

- Гарваните на Один - рече тя. - Според легендата могат да летят по целия свят и да носят вести на господаря си, за да е в течение с всичко. Да не искате да кажете, че тези...

- Са същите ли? Не, скъпа - отвърна с усмивка Юг. - Просто ми е забавно да ги наричам с тези имена. И те са само два от огромното ято, което живее в тези гори, смес от бласфемари и обикновени птици.

- Изумително - промълви Ерин и се загледа в тавана.

Рун подозираше, че тя не търси още птици, а е запленена от сводовете. Таванът бе бял, но по него бяха изрисувани червени звезди и сини колела, образуващи сложна и изящна украса.

- Фреските горе - каза Ерин, потвърждавайки предположението на Рун. - Невероятни са. Приличат на онези от Изтока с колелата и звездите, но не съвсем.

И се отдели на няколко крачки от групата, за да ги разгледа по-добре.

Джордан моментално застана до нея. Рун мълчаливо даде знак на Елизабет да ги последва и тя се подчини.

София махна към зверовете и стригоите.

- Как така са се озовали тук?

Юг погледна с обич паството си, а Мунин се намести на рамото му.

- Според опита ми създанията сами намират истинските си господари. Много бласфемари и стригои изминават стотици километри, за да стигнат до убежището ми. Не съм ги викал. Те сами идват при мен, също както това чудесно лъвче е отишло при Рун.

Рун почеса лъвчето по главата и попита:

- Но как така не убиват в планината?

Юг вдигна ръце.

- Защото са постигнали мир с природата си, също като вас. Вместо да бъдат управлявани от жестоката си кръв, те я контролират. Те вече не са убийци.

София не изглеждаше особено убедена. Рун не можеше да я вини.

- Но как някой може да намери мир извън Църквата?

- Чрез приемане и внимаване - отвърна Юг. - Научих някои неща по време на пътешествията си преди време, начини да отвориш съзнанието си и да развиеш в себе си търпение и любов. Мога да науча и вас, ако искате. Всеки е добре дошъл тук.