Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

- Вече съм сестра Елизабет - поправи го тя и докосна кръста на гърдите си.

Той повдигна изненадано вежди.

- Наистина ли?

Тя само сви рамене.

- Значи наистина живеем в интересни времена - каза мъжът. - И изглежда, че графиня... исках да кажа, сестра Елизабет не е единственият интригуващ член на компанията ви.

Юг дьо Пайен ги приближи, загледан в лъвчето. Когато стигна до него, погледна Рун.

- Може ли?

Рун отстъпи крачка назад.

- Той сам си е господар.

- Добре казано - рече Юг и протегна ръка, за да може лъвчето да я подуши.

То погледна Рун, който леко му кимна, и едва тогава проточи врат и подуши пръстите на мъжа. После, видимо удовлетворено, близна ръката на отшелника.

Юг му се усмихна.

- Забележително. Нещо напълно ново. Създание, белязано не от мрак, а от светлина. Мога ли да попитам как го намерихте, отец Корза?

Рун се изненада, че Юг знае името му, но Ерин подозираше, че този мъж знае много повече, отколкото можеше да се съди по любезното му държане. Не можеш да оцелееш векове, като се криеш от сангвинисти, без да развиеш таланта да си потаен и добре информиран.

- Убих майка му в египетската пустиня - обясни Рун. - Тя беше ранен бласфемари.

Юг се изправи.

- Предполагам, че е била от един от зверовете, имали нещастието да попаднат в онзи свещен взрив.

- Точно така - бавно каза Рун.

Това вече изненада и Ерин. Само шепа хора знаеха за онова събитие. В момента повечето се намираха в това помещение. Значи отшелникът беше по-осведомен за ставащото в света, отколкото предполагаха.

- След като убих майка му, лъвчето дойде при мен - продължи Рун. - Взех го, за да го спася.

- По правилата на вашия орден би трябвало да го убиете. Но въпреки това не сте го направили. - Юг поклати глава с шеговито неодобрение. - Знаете ли, че будистите смятат лъвовете за бодхисатви, синове на Буда? Смятат ги за същества, достигнали високо духовно просветление и останали в този свят, за да освободят другите от страданието. Наистина сте щастливец, че този лъв е избрал вас, отец Корза. Може би защото носите венеца на Рицаря на Христа.

Погледна Ерин и Джордан и добави:

- И идвате с Воина на Човека и Жената на Познанието.

- Откъде знаете толкова много за нас? - попита Джордан.

Въпросът му остана без внимание - Юг започна да гали лъвчето и бе възнаграден с доволно мъркане. Едва след това отново се изправи и се обърна към Джордан, но вместо да отговори, протегна ръка.

- Мога ли да видя скъпоценния камък, който носите в джоба си?

Джордан отстъпи крачка назад, но Ерин го хвана за лакътя. Нямаше причина да пазят тайни, особено когато домакинът им сякаш и без това ги знаеше. А те се нуждаеха от отговорите, които би могъл да им даде Юг дьо Пайен.

- Покажи му го - подкани го Ерин.

Джордан бръкна в джоба си и извади двете парчета от счупения зелен камък.

Юг ги взе и събра половините в дланта си. После вдигна камъка към светлината на факлите, сякаш за да провери знака под повърхността му.

- Минаха векове, откакто го видях за последен път, когато бе все още непокътнат и непокварен.

Върна парчетата на Джордан. Спря за момент, наклони глава настрани и разгледа шарките по кожата му.

- Май наистина сте подходящият носител на този камък.

Ерин се възползва от думите му, за да обясни причината, поради която са дошли тук.

- Търсим още два камъка. Подобни на този.

Юг ѝ се усмихна.

- Грешите. Другите два изобщо не са като този.

- Значи знаете за тях? - Рун пристъпи напред. - Смятаме, че те са ключът към...

- Към изпълнението на последното ви пророчество.

- Ще ни помогнете ли? - попита Ерин.

Преди Юг да успее да отговори, лъвчето жално из- мяука. Беше гладно.

- Май първо трябва да се погрижим за по-належащи неща. - Юг посочи входа, който водеше навътре в планината. - Заповядайте в дома ми. Имам кърпи, храна и вино за онези, които се нуждаят от тях.

Почеса лъвчето по главата.

- Както и месо и мляко за теб, приятелю.

Ерин последва Юг дьо Пайен, който ги поведе навътре към тайните, скрити в тази планина.

„Но можем ли да му се доверим?“

19 март, 16:48

Пиренеите, Франция

Рун отпусна ръка върху главата на лъвчето и прекрачи прага след Юг. Зад вратата имаше спирално стълбище, изсечено в скалата. Докато се изкачваха, минаха през няколко площадки, водещи към други нива, затворени с яки врати. Рун си представи лабиринта от тунели, пресичащи планината.

Но домакинът им продължаваше да ги води нагоре, вдигнал димящ факел.