Джеймс Ролинс - Невинна кръв

Леополд сведе глава.

- Чух подобни съмнения и смятам, че може да са основателни.

- В такъв случай трябва да намерим истинската Жена на Познанието.

- Ще бъде направено.

Юда извади от друго чекмедже сребърен бръснач и поряза върха на пръста си. Задържа го над пеперудата, която бе конструирал от метал и криле на насекомо. Една-единствена бляскава капка падна върху гърба на творението, просмука се през дупчиците в телцето и изчезна.

Монахът отстъпи крачка назад.

- Страхуваш се от кръвта ми.

Всички стригои се страхуваха.

Още преди векове Юда беше научил, че дори само една капка от кръвта му е смъртоносна за всяко от тези прокълнати създания, дори за малкото от тях, които бяха обърнати да служат на Църквата като сангвинисти.

- Кръвта има огромна сила, нали, брат Леополд?

- Така е. - Погледът на монаха се стрелкаше насам-натам. Несъмнено бе смутен, че е толкова близо до нещо, способно да сложи край на безсмъртния му живот.

Юда му завиждаше за страха. Прокълнат от Христос с безсмъртие, самият той би жертвал какво ли не, за да получи възможността да умре.

- Тогава защо не ми каза, че сега триото е свързано с кръв?

Внимателно подпъхна ръка под творението си. То потръпна и оживя на дланта му, задвижвано от собствената му кръв. Разнесе се бръмчене на миниатюрни зъбни колела, което едва се чуваше от ромона на фонтана. Крилете се вдигнаха, събраха се на гърба, после се разпериха.

Монахът трепереше.

- Обикновена пеперуда, но какво прекрасно създание на нощта - рече Юда.

Автоматът размаха криле и се издигна от дланта му. Направи бавен кръг над бюрото; крилете му улавяха всяка прашинка светлина и я отразяваха.

Леополд го следеше с поглед. Личеше си, че му се иска да побегне, но не смее.

Юда вдигна ръка и пеперудата кацна на протегнатия му пръст. Металните ѝ крака докосваха кожата му леко като паяжина.

- Толкова деликатна, а същевременно с огромна сила.

Погледът на монаха беше прикован към ярките криле. Гласът му трепереше.

- Съжалявам. Не мислех, че има значение, че Рун се е хранил от археоложката. Аз... помислих си, че тя не е Жената на Познанието.

- Да, кръвта ѝ тече във вените на Рун Корза и благодарение на твоето неразумно кръвопреливане кръвта на сержант Стоун тече в нейните вени. Тази ситуация не ти ли се видя странна? Може би дори показателна?

Подчинявайки се на волята му, пеперудата отново се издигна от пръста му и полетя из кабинета. Танцуваше през въздушните течения точно както Юда бе танцувал навремето в балните салони.

Обзетият от ужас монах преглътна.

- Може би — каза Юда. — Може пък археоложката наистина да се окаже Жената на Познанието.

- Съжалявам...

Пеперудата се спусна и кацна на лявото рамо на монаха; мъничките ѝ крачета се вкопчиха в грубата тъкан на расото.

- Опитах се да я убия тази нощ. - Юда се заигра с малките механизми на бюрото си. - С котка бласфемари. Мислиш ли, че една обикновена жена би могла да се изплъзне от подобен звяр?

- Не зная.

- И аз.

Само при един знак пеперудата можеше да забие острото си хоботче в монаха, да освободи капката кръв и да го убие моментално.

- А тя оцеля - каза Юда. - И се събра отново с Воина, но все още не и с Рицаря. Знаеш ли защо не са се събрали с отец Рун Корза?

- Не. - Монахът сведе поглед към броеницата си. Ако умреше сега, в грях вместо в свещена битка, душата му щеше да бъде прокълната вовеки. Сигурно си мислеше за това.

Юда го остави да мисли още малко, след което обясни:

- Защото Рун Корза е изчезнал.

- Изчезнал ли? - За първи път монахът изглеждаше истински изненадан.

- Няколко дни след като се храни от нея, Корза е изчезнал от погледа на Църквата. Както и всички други. - Крилете на пеперудата потрепнаха от раздвижения въздух. - Сега по улиците на Рим се търкалят тела, сякаш някакво чудовище дръзко ловува из Светия град. Не е стригой под мой или техен контрол. Те се страхуват, че може би скъпоценният им Рун Корза се е върнал към дивото си състояние.

Брат Леополд го погледна в очите.

- Какво да направя? Да го убия ли?

- Не би могъл. Не, скъпи ми братко, тази задача е за друг. Твоята е да наблюдаваш и да докладваш. И никога повече не ми спестявай подробности. — Юда вдигна ръка, пеперудата отлетя от рамото на монаха и се върна в разтворената длан на създателя си. - Разочароваш ли ме, ще разочароваш Христос.

Брат Леополд се вторачи в него. В погледа му се четеше облекчение и ликуване.

- Никога вече няма да трепна дори за миг.