Джеймс Ролинс: Невинна кръв

Загледа се в снимките на стената. Те показваха Джордан на различна възраст, заедно с различни братя и сестри. Цялото му детство бе обезсмъртено тук, от мачовете по бейзбол през рибарските излети до абитуриентския бал.

Ерин нямаше нито една снимка като дете.

Погледна долу, където племенниците на Джордан скачаха из дневната като пуканки, заредени със захар от сладкишите в коледните им чорапи. Беше виждала подобни сцени само по филмите. Когато беше дете, Рождество беше ден на допълнителни молитви, а не на подаръци, чорапи и Дядо Коледа.

Бръкна в джоба на новия си вълнен халат. Другата ѝ ръка беше в клуп. Рамото ѝ бе почти заздравяло от атаката на лъва. Преди малко Джордан бе сменил превръзката ѝ в спалнята ѝ и вече се бе върнал долу, замъкнат там от племенника си Барт. Ерин бе обещала да слезе веднага, но тук на стълбите беше по-спокойно.

Накрая Джордан надникна иззад ъгъла, видя я и дойде при нея. Придърпа ръбовете на халата си между краката, докато сядаше. Халатите им бяха подарък от майката на Джордан.

- Не можеш да се криеш вечно - каза ѝ. - Племенниците ми ще те намерят. Много добре надушват страха.

Тя се усмихна и го сръчка с лакът.

- Долу май е доста весело.

- Е, малко прекаляват.

- Напротив, забавни са. - Наистина го мислеше, но семейството на Джордан изглеждаше толкова нормално, така различно от нейното. - Просто ми е нужно малко време да се аклиматизирам.

Джордан погали ръката ѝ с палец и това просто докосване ѝ напомни защо той е толкова важен за нея.

- Да не искаш да кажеш, че можеш да се изправиш срещу лъвове, вълци, мечки и какви ли не чудовища, но се страхуваш да идеш при четири хлапета, уморените им родители и майка ми?

- В общи линии, да.

Той я придърпа в прегръдката си и тя опря буза в гърдите му. Сърцето му туптеше силно и равномерно под ухото ѝ. Ерин се наслади на звука и си помисли как беше на косъм да го изгуби. Прегърна го силно.

- Знаеш ли... - каза той, - винаги можем да се изнесем на хотел, на някое място с едно легло за двама ни.

Тя му се усмихна. Когато пристигнаха вчера, майка му бе настояла да спят в отделни спални.

- Адски се изкушавам. Но пък е забавно да те гледам в естествената ти среда.

- Къде е чичо Джордан? - чу се отдолу настоятелен детски глас.

- Май госпожица Оливия губи търпение. - Той я задърпа да се изправи. — Хайде. Не хапят. Може би с изключение на малките.

Ръката му бе топла и сигурна, докато я водеше по стъпалата към шумната дневна. Минаха покрай украсената коледна елха и спряха до канапето.

- По-добре стой настрана от бойното поле - предупреди я Джордан.

Майка му, Черил, ѝ се усмихна. Седеше в кафяво кожено кресло с плетено вълнено одеялце на коленете. Изглеждаше бледа и крехка. Ерин знаеше, че Черил се сражава с рака и че никой не е сигурен дали ще види още една Коледа.

- Синът ми е прав — каза тя. — Избягвай елхата, докато не се укротят.

- Бабо! - извика Оливия. - Можем ли вече да отворим подаръците?

Останалите деца се включиха в хора.

Черил вдигна ръка.

- Добре. Действайте!

Хлапетата се нахвърлиха върху подаръците като лъвове върху газела. Разкъсаха се опаковки. Възторжени писъци изпълниха помещението, а един разочарован глас извика:

- Чорапи ли?!

Ерин се опита да си представи що ли за човек щеше да е, ако бе израснала на такова място.

Оливия пусна в скута ѝ пластмасов еднорог.

- Това е Туайлайт Спаркъл.

- Здрасти, Туайлайт.

- Чичо Джордан каза, че имаш шевове. Може ли да ги видя? Колко са? Болят ли?

Джордан ѝ се притече на помощ.

- Оливия, шевовете са под превръзките, така че не можеш да ги видиш.

Оливия изглеждаше така посърнала и разочарована, както може да изглежда само дете.

Ерин се наведе към нея.

- Двайсет и четири са.

Оливия се ококори.

- Толкова много!? - Едното ѝ око се присви подозрително. - Защо те шиха?

Ерин реши да спази клетвата си да е честна. Е, почти.

- Ухапа ме един лъв.

Майката на Джордан едва не изпусна чашата си с кафе.

- Лъв ли?!

- Страхотно! - извика Оливия и подаде на Джордан друго пластмасово конче. - Дръж Епълджак.

И изтича да донесе следващото конче.

- Определено я спечели - каза Джордан.

Оливия се върна и започна да пълни скута на Ерин с понита, като изреждаше имената им - Флътършай, Рейнбоу Даш и Пинки Пай. Ерин направи всичко по силите си да си поиграе с тях, но това й бе чуждо като племенните обичаи на някакви аборигени.

- Джордан каза, че е зачислен към специална защитна част на Ватикана — каза Черил над главата на Оливия.