Джеймс Ролинс - Невинна кръв

Рождественската литургия беше известна и като Литургията на ангелите. Името никога не му се бе струвало по-подходящо от тази свята нощ, само няколко дни след като бе вървял с ангели.

Димното благоухание на тамян откъсна погледа му от тавана и го насочи към средата на помещението. Там най-святият свещеник вървеше с бавна грация през конгрегацията. Главата на Ордена на сангвинистите бе облечен в просто черно расо, вързано на кръста с груба връв. Той избягваше костюмите на кардинали, епископи и папи и предпочиташе да се облича като смирен свещеник.

Но въпреки това бе нещо много повече.

Той бе Възкресения.

Лазар.

Без него те щяха да бъдат прокълнати на живот като долни зверове, убиващи невинни и виновни, докато не срещнат смъртта си от острие на меч или от слънчев лъч. Възкресения беше намерил друг път за тях, път на святост, служба и смисъл.

Рун вече знаеше, че не е грях да бъдеш сангвинист.

Бе взел правилното решение в пустинята. Сега съществуването му служеше на Бог и това бе най-ис- тинската му служба от най-ранните му дни. Беше се отклонил от пътя, когато бе покварил Елизабета, но бе получил шанс да изчисти този грях. Сега можеше отново да служи на Христос с чиста съвест.

Лазар мина покрай него.

Рун погледна дългите му пръсти, които бяха докосвали Христос. Тези потънали в сянка очи бяха гледали Него. Това строго лице бе разговаряло с Него, беше се смяло с Него.

Други двама сангвинисти съпровождаха Лазар.

Мъж и жена.

Говореше се, че те са по-стари и от Възкресения, но имената им никога не се изричаха. Древната двойка рядко можеше да се види дори от Уединените, старейшините на ордена, които прекарваха времето си във вечни молитви и медитация. Навремето Рун бе копнял да стане един от тях, но вместо това бе върнат обратно в света на живите.

Мъжът носеше древен кръст, чието дърво бе станало сиво от вековете. Жената размахваше сребърно кадило. Пушекът се кълбеше в помещението и благоуханието му изпълваше ноздрите на Рун. Свещеният аромат го обгръщаше, просмукваше се в расото, косата и кожата му.

Всички запяха и гласът на Рун се извиси в хармония с гласовете на другите. Прекрасният хор отекваше в огромната зала, достигайки недоловими за нормалния слух тонове. В светилището, в компанията на другите от ордена, не му беше нужно да крие, че е различен, и можеше да пее истински.

Лазар спря пред древния каменен олтар и вдигна бледата си ръка за благословия.

- In nomine Patri, et Fili, et Spiritu Sancti 6.

- Амин - отвърна конгрегацията.

Познатата рутина го понесе. Рун нито мислеше, нито се молеше. Просто съществуваше във всеки един момент, като оставяше веригата моменти да го тегли напред. Мястото му бе тук, с братята и сестрите му. Това бе благочестивият живот, който бе желал като смъртен, и живот, който бе избрал като безсмъртен.

Стигнаха до причастието и Лазар каза, пак на латински:

- Кръвта на нашия Господ Иисус Христос, която бе пролята за теб, запазва тялото и душата във вечен живот. Пий и помни, че Христовата кръв бе пролята за теб, и бъди благодарен.

И вдигна високо древния потир, така че всички да видят източника на тяхното спасение.

Рун отговори с всички и се нареди да получи Светото причастие.

Когато застана пред Възкресения, Лазар го погледна в очите и му се усмихна.

- За теб, братко мой.

Рун вдигна глава, отвори уста и Лазар наля в нея вино.

Рун се наслади на копринения му допир в гърлото си, на начина, по който плъзваше по ръцете и краката му. Тази нощ то не изгаряше. През тази най-свята нощ дори за такива като него нямаше изкупление.

А единствено Неговата любов.

Рим

14:17

Томи прехвърляше каналите на мъничкия телевизор на Елизабет. Навсякъде предаваха на италиански честването на Рождество. Цял ден беше така - нямаше нищо за гледане. Той въздъхна и изключи телевизора.

Елизабет седеше до него на канапето, сякаш бе глътнала бастун. Томи никога не я беше виждал отпусната, а и тя нямаше да му позволи да се излежава.

„Искам да виждам и двата ти крака на пода“ - бе му наредила строго.

- Различни програми ли очакваше? — попита тя.

- Не очаквах. А се надявах.

Освен това той беше евреин и не празнуваше този празник, но беше пропуснал и Ханука. Единственият поздрав, който стигна до него, бе от най-неочаквано място - коледна картичка, изпратена му от Григорий Распутин. Незнайно как руснакът беше открил, че Томи е в този апартамент във Ватикана.