Джеймс Ролинс - Невинна кръв

- Защо да го прави?

Капеланът наклони глава настрани.

- Защо не?

- Защото го мразя. - Джордан не виждаше причини да лъже. — И той го знае.

- Рун е труден за харесване — призна Кристиан, — но какво ви е направил, че да го мразите?

- Като изключим това, че едва не уби Ерин ли?

Кристиан се намръщи загрижено.

- Мислех си, че е спасил живота ѝ... както и вашия.

Джордан стисна зъби. Спомни си Ерин, лежаща безжизнена на пода, със съвсем бяла кожа, с подгизнала от кръв коса.

- Рун я ухапа - обясни Джордан. - Изпи ѝ кръвта и я остави да умира в тунелите под Рим. Ако двамата с брат Леополд не бяхме попаднали на нея навреме, щеше да е мъртва.

- Отец Корза се е хранил от Ерин? - Кристиан рязко се дръпна назад. На лицето му бе изписана изненада. Той се вгледа изпитателно в Джордан за няколко секунди, без да каже нито дума; явно разкриването на този грях му беше подействало като гръм от ясно небе.

- Сигурен ли сте? Може би...

- И двамата го признаха. Ерин и Рун. — Джордан скръсти ръце. - Не лъжа.

Кристиан вдигна примирително ръце.

- Извинете. Не се съмнявам в думите ви. Просто е... необичайно.

- Не и за Рун. - Джордан отпусна ръце на коленете си. — Правил е прегрешения и преди.

- Само веднъж. И онова с Елизабет Батори беше преди столетия. - Кристиан взе чашата бренди и се вгледа в нея. - Значи казвате, че брат Леополд е знаел за всичко това?

- И още как.

Явно Леополд беше покрил Рун. Джордан изпита разочарование, но не и изненада. Сангвинистите се държаха един за друг.

- Хранил се е от нея... — Кристиан се взираше в чашата, сякаш можеше да намери отговор в брендито. — Това означава, че е пълен с кръвта ѝ.

Джордан потръпна, смутен от тази мисъл.

- Това променя всичко. Трябва да идем при нея. Още сега. - Кристиан се наведе напред и почука по преградата, за да привлече вниманието на шофьора. — Закарайте ни на летището! Незабавно!

Шофьорът моментално настъпи газта. Дъното на колата задра в асфалта, когато тя прехвърли малкото възвишение и излезе от гробището.

Кристиан погледна Джордан и каза:

- Ще се разделим на летището. Можете да стигнете оттам до дома си, нали?

- Бих могъл - съгласи се той. - Но щом Ерин е въвлечена във всичко това, идвам с вас.

Кристиан пое дълбоко дъх. Извади телефон от джоба си и набра номер.

- Сигурен съм, че кардинал Бернар ви е изнесъл цяла лекция за това, че животът и душата ви ще бъдат изложени на опасност, ако се забъркате в наши дела.

- Така е.

- Тогава нека спестим време и да приемем, че съм я изнесъл отново. - Кристиан вдигна телефона до ухото си. - Защото трябва да ангажирам чартърен полет до Калифорния.

- Значи не възразявате да дойда с вас?

- Вие обичате Ерин и искате да я защитите. Кой съм аз, че да ви се изпречвам на пътя?

За мъртъв тип Кристиан се очертаваше доста свестен.

Въпреки това, докато лимузината се носеше през покрития със сняг град, безпокойството на Джордан ставаше все по-силно.

Ерин беше в опасност.

Отново.

И най-вероятно заради действията на Рун Корза.

„Май щеше да е по-добре кучият син да си беше останал изгубен“.

18 декември, 18:06

Ватиканът

Кардинал Бернар подреждаше вестниците на полираното си бюро, сякаш организирането им в стегнати редици можеше да промени думите в тях. Ужасяващи заглавия крещяха от страниците:

Сериен убиец вилнее из рим

млади жени стават жертва на ужасни убийства

Полицията е зашеметена от бруталността

Светлината на свещите се отразяваше от инкрустирания със скъпоценни камъни глобус до бюрото. Кардиналът бавно завъртя сферата: копнееше да е навсякъде, само не и тук. Погледна старите си книги, свитъците, меча си от времето на кръстоносните походи на стената - неща, които бе събрал през вековете, посветени на служба на Църквата.

„Служих дълго, но дали службата ми бе добра?“ Миризмата на вестникарско мастило пак насочи вниманието му към страниците. Подробностите го смутиха още повече. Всяка жена била с прерязано гърло и кръвта ѝ била източена. Всички били красиви и млади, с черни коси и сини очи. Били от най-различен произход и положение, но всички намерили смъртта си в най-старите квартали на Рим, в най-тъмните часове преди изгрева.

Общо двайсет, ако се вярваше на вестниците.

Но Бернар беше успял да скрие много повече детайли. Броят на жертвите бе такъв, че се падаше по една на ден от края на октомври.

Нямаше как да не забележи времето.