Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Само че този път конят не действаше по своя воля.

На гърба на коня Омаха се надигна на седлото с пистолети в двете ръце. Насочи се към най-близкия стрелец и стреля и с двата пищова, изпразвайки ги безмилостно от съвсем близко разстояние.

Двама мъже паднаха, докато той ги подминаваше.

— Не! — извика Пейнтър и изскочи през вратата. Ответната стрелба заглуши вика му.

Движение откъм капака на задната палуба привлече вниманието му — Корал се придвижваше в снайперистка позиция. С готова пушка на рамото. Прицели в единствения оцелял стрелец. Той се метна към парапета на десния борд с намерението да се хвърли във водата.

Единичен изстрел от пушка изгърмя с проблясък.

Стрелецът подскочи във въздуха, сякаш го беше ритнал призрачен кон. Лявата страна на главата му експлодира. Тялото му се плъзна по палубата и се спря в перилото.

Пейнтър преглътна стона си. Патовото положение най-после беше решено. Сега, когато ариергардът беше унищожен, нищо не пречеше на Касандра да взриви кораба.

02:10

Касандра погледна часовника си, докато се качваше от понтонната лодка „Зодиак“ на кораба с въздушна възглавница. Времето, предвидено за взрива, беше надхвърлено вече с десет минути. На палубата я посрещна вторият в командването.

Джон Кейн се приближи до нея. Извика на двама от мъжете да помогнат за качването на припадналата кураторка. Вълните се издигаха все по-високо под нарастващия напор на вятъра и качването на борда се превръщаше в трудно упражнение, изискващо точна преценка на равновесието и подходящия момент. Касандра изтегли куфара с артефакта.

Въпреки забавянето мисията беше изпълнена успешно.

Кейн пристъпи до нея. Приличаше повече на сянка, отколкото на човек, облечен в черно от ботушите до плетената черна шапка.

— От „Аргус“ докладваха, че са излезли от обсег преди осем минути. Чакат заповед да детонират мините.

— А бойният отряд? — Касандра беше чула престрелката на палубата на „Шабаб“. Докато се отдалечаваше, спорадичната стрелба беше ехтяла над водата. Но през последната минута всичко беше заглъхнало.

Той поклати глава.

— ЕКГ-мониторите показват права линия.

Мъртви. Касандра си представи лицата на мъжете. Опитни наемници.

Стъпки затропаха по палубата откъм пилотската кабина.

— Капитан Санчес! — Беше радистът на отряда.

Едва успя да спре върху хлъзгавата повърхност.

— Сигналите се възобновиха. И трите!

— От бойния отряд? — Касандра плъзна поглед по морето, Сякаш в отговор на вниманието й нова престрелка се чу откъм „Шабаб Оман“. Тя погледна към Кейн, който сви рамене.

— Сигналът се изгуби за кратко — докладва радистът. — Може да е заради бурята. Но сега пак улавяме сигналите, силни и стабилни.

Касандра продължи да гледа към светлините на другия кораб. Очите й се присвиха, докато отново си представяше мъжете.

Кейн стоеше до рамото й.

— Какви са заповедите ви?

Тя погледна за последно към Платнохода под жилещите капки на дъжда, който започваше да се изсипва върху палубата.

— Детонирайте мините.

Радистът се стресна, но явно не посмя да постави под въпрос решението й. Погледна към Кейн, който кимна. Мъжът стисна юмрук и хукна обратно към пилотската кабина.

Касандра се подразни от колебанието, с което се бе подчинил на заповедта й. Официално Касандра ръководеше мисията, но тези мъже бяха свикнали да ги командва Кейн. А тя току-що беше осъдила трима от тях на смърт.

Макар че лицето на Кейн остана безизразно, а очите му — непроницаеми като стъкло, тя обясни:

— Вече са мъртви — каза тя. — Новият сигнал е фалшив.

Кейн сбърчи вежди.

— Откъде сте толкова си…

Тя го прекъсна.

— Защото Пейнтър Кроу е там.

02:12

Клекнал при другите, Пейнтър провери ивиците, прикрепени към голите гърди на Омаха и Дани. Сърдечните монитори на мъртъвците изглежда функционираха нормално. Устройството върху собствените му гърди примигваше ритмично, изпращайки сигнала на пулса му към скрития нападателен кораб.

Дани изтри дъждовните капки от очилата си.

— Тези неща няма ли да дадат накъсо, ако се намокрят.

— Не — успокои го Пейнтър.

Всички се бяха събрали на задната палуба — Кара, братята Дан, Корал. Клей се беше освестил достатъчно, за да стои на краката си. Но при силното клатушкане на кораба върху високите вълни му беше трудно да пази равновесие без чужда помощ. На няколко стъпки встрани четиримата омански фантоми стреляха хаотично с пушките си, имитирайки престрелка.