Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Остани с него.

— Ти къде?

Пейнтър не обясни. Хукна към долната палуба да погледне в каютите на другите от групата — братята Дан и собствената му партньорка. И техните каюти бяха празни. Всички ли бяха отвлечени?

На долното ниво откри един уплашен член на екипажа, от готвачите, който се криеше с разкървавен нос. Опита се да го накара да се качи с него, но бедният човечец беше парализиран от страх.

Пейнтър нямаше време да го убеждава, така че хукна нагоре по стълбите.

Кара беше накарала студента да седне. Клей беше замаян, главата му се полюшваше отпуснато. Опитваше се да каже нещо, но речта му беше нечленоразделна.

— Хайде. — Пейнтър хвана Клей под едната мишница и го вдигна на крака. Беше като да местиш чувал с мокър цимент.

Кара вдигна очилата му от пода.

— Къде отиваме?

— Трябва да се махнем от кораба.

— Ами другите?

— Няма ги. Сафиа и другите. Пейнтър ги поведе нагоре по стълбите.

Тъкмо стъпваха на последната площадка и нечия фигура се стрелна надолу към тях. Заговори бързо на арабски, твърде бързо, за да го разбере Пейнтър.

— Капитан Ал Хафи — набързо го представи Кара. Пейнтър беше получил информация за водача на Пустинните фантоми.

— Имаме нужда от още амуниции от складираните в трюма — бързо каза капитанът. — А вие всички трябва да се скриете.

Пейнтър му препречи пътя.

— Колко можете да издържите с амунициите, които имате?

Мъжът сви рамене.

— Няколко минути.

— Трябва да задържите нападателите. В никакъв случай не бива да напускат кораба. — Пейнтър мислеше бързо. Смяташе, че задържаните на борда са единствената причина „Шабаб Оман“ все още да не е хвръкнал във въздуха. Измъкнеха ли се, нищо нямаше да попречи на Касандра да детонира мините.

Пейнтър забеляза нечие отпуснато тяло до входа. Беше един от маскираните стрелци, същият, когото беше видял проснат на палубата. Остави Клей да седне на пода и се промъкна към мъжа. Току-виж намерил у стрелеца нещо, което да му е от помощ. Радиостанция или нещо друго.

Капитан Ал Хафи го последва.

— Довлякох го тук, надявах се, че може да носи допълнителни амуниции. Или граната. — Последното го каза с дълбока горчивина. Една-единствена граната би сложила край на патовото положение на палубата.

Пейнтър обискира трупа и в движение махна маската. Мъжът носеше радио, прикрепено към гърлото, което улавяше и най-тихия шепот. Пейнтър го дръпна и пъхна слушалката в собственото си ухо. Нищо. Дори статичен шум. Отрядът мълчеше.

Продължи да го претърсва, пъхна в джоба си очилата за нощно виждане и откри дебела ивица около гърдите на мъртвеца. ЕКГ-монитор.

— По дяволите!

— Какво? — попита Кара.

— Имаме късмет, че не сте открили граната — каза той. — Сложили са им монитори, които следят сърдечната дейност. Смъртта им би била равнозначна на бягството им. Изчезнат ли веднъж — през борда или на оня свят — другите ще взривят кораба.

— Ще взривят кораба? — повтори Ал Хафи на английски с присвити очи.

Пейнтър му разказа набързо какво беше видял и до какви изводи беше стигнал.

— Трябва да се махнем от кораба преди ариергарда. Видях един моторизиран скиф, вързан зад кърмата.

— Това е корабната лодка — потвърди капитанът. Пейнтър кимна. Малка и лека моторница от алуминий.

— Да, но неверниците стоят между нас и лодката — възрази Ал Хафи. — Бихме могли за минем под тях, през вътрешността на кораба, но ако моите хора спрат да стрелят, онези ще избягат.

Пейнтър прекрати обискирането на мъртвия стрелец и надникна през отвора към откритата палуба. Престрелката беше поутихнала — и двете страни бяха на път да останат без амуниции и се опитваха да ги пестят.

Фантомите бяха в неблагоприятно положение. Не можеха да позволят на стрелците да избягат… нито можеха да ги убият.

Поредното патово положение.

Или пък не?

Обърна се, обзет от внезапно вдъхновение.

Но преди да е казал нещо, гръмотевичен трясък изригна откъм задната част на палубата. Той отново надзърна отвън. Капакът на долния трюм се беше отворил рязко от мощта на три коня. Расовите животни хукнаха в галоп по брулената от вятъра палуба, блъскаха се в палети и повличаха такелаж. Настана хаос. Изпотрошиха се лампи. Мракът около кораба се сгъсти.

Една кобила връхлетя право през барикадата на стрелците. Прозвучаха изстрели. Кон изцвили пронизително.

Сред врявата откъм трюма се появи и четвърти кон, в галоп. Белият арабски жребец. Изстреля се по рампата и копитата му изгромоляха върху дъските на палубата.