Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Свали чашата и откри, че Сафиа я гледа. Лицето й беше непроницаемо, но в очите й имаше загриженост. Кара срещна погледа й, без да отклони очи, и го задържа. Сафиа първа отстъпи и обърна поглед към прозореца.

Никоя от двете не намираше думи да утеши другата. За разлика отпреди…

Пустинята беше откраднала част от живота им, част от сърцата им. И само сред пясъците можеха да си ги върнат.

11:42

Маскат, Оман

Омаха излетя през вратата на Министерството на националното историческо наследство.

Залюлялата се назад врата едва не удари в лицето брат му Дани, който вървеше след него.

— Омаха, успокой се.

— Проклети бюрократи… — Той продължи тирадата си и след като излязоха на улицата. — Тук ти трябва разрешение да си избършеш гъза.

— Получи, каквото искаше — успокоително рече Дани.

— Да, ама ми отне цялата сутрин. И единствената причина най-накрая да получим разрешение да натоварим в джиповете резервен бензин, беше желанието на Адолф бин Задник да излезе в обедна почивка.

— Успокой се. — Дани го стисна над лакътя и го дръпна към бордюра. Хората вече се обръщаха след тях.

— А и Сафиа… самолетът на Кара каца след… — Омаха погледна часовника си. — След малко повече от час.

Дани махна за такси. Бял мерцедес седан се отдели от близката таксиметрова стоянка и се плъзна към бордюра. Дани отвори вратата и набута Омаха вътре. За техен късмет колата беше с климатик. Наближаваше обяд и температурите вече надвишаваха четиридесет градуса.

Хладното купе поохлади и раздразнението на Омаха. Наведе се напред и почука по плексигласовата преграда между задната седалка и шофьора.

— Летище Сийб.

Шофьорът кимна и се включи в движението, без да даде мигач, просто се намърда в натоварения обеден трафик. Омаха се облегна назад на седалката до брат си.

— Никога не съм те виждал толкова нервен — каза Дани.

— Какви ги говориш? Нервен? Бесен съм. Дани погледна през прозореца.

— Да бе… сякаш мисълта, че ще се срещнеш лице в лице с бившата си годеница не ти е скъсила малко фитила тази сутрин.

— Сафиа няма нищо общо с това.

— Ъхъ.

— Нямам никаква причина да бъда нервен.

— Продължавай да си го повтаряш, Омаха.

— Млъкни.

— Ти млъкни.

Омаха поклати глава. И двамата редовно не си доспиваха, откакто бяха пристигнали тук преди две седмици. Имаше хиляда и една подробности, за които да се погрижиш, ако искаш да организираш експедиция за толкова кратко време — разрешителни, документация, да наемеш охрана, работна ръка и камиони, да си осигуриш достъп до въздушна база Тумрайт, да закупиш достатъчен запас преносима вода, петрол, оръжия, сол, сухи химически тоалетни, да организираш персонала. И всичко това се беше стоварило върху раменете на братята Дан.

Неприятностите в Лондон бяха забавили пристигането на Кара. Ако тя беше пристигнала тук по план, подготовката за експедицията щеше да мине значително по-гладко. Лейди Кенсингтън беше легендарна фигура в Оман, местната майка Тереза, голямата филантропка. Из цялата страна музеи, болници, училища и сиропиталища се кичеха с благодарствени плочи с нейното име. Нейната корпорация помагаше да бъдат спечелени многобройни доходоносни договори — за петрол, минерални залежи и прясна вода — за страната и народа.

Но след инцидента в музея Кара беше помолила братята да се снишат и да не споменават името й, освен ако не е крайно необходимо.

Така че Омаха изгълта килограми аспирин.

Таксито излезе от бизнес района на Маскат и пое през тесните улички покрай каменните стени на стария град. Движеха се след камион, натоварен с борови дървета, който оставяше пътека от сухи иглички след себе си.

Коледни елхи. В Оман.

Така стояха нещата в отворения към — Запада Оман — мюсюлманска страна, която празнуваше рождението на Христос. Това можеше да се обясни с личното отношение към тези неща на главата на оманската монархия султан Кабус бин Сайд. Получил образованието си в Англия, султанът беше отворил страната си към широкия свят, осигурил бе значителни граждански права на народа си и беше модернизирал инфраструктурата на страната.

Таксиджията включи радиото. Откъс от Бах се понесе от колоните. Любимият композитор на султана. По силата на кралски декрет по обед беше разрешено да се пуска само класическа музика. Омаха погледна часовника си. Пладне.

Погледна през прозореца. Сигурно е хубаво да си крал, Дани се обади:

— Мисля, че ни следят.