Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Все пистолет… и нож. Пристъпи към задната врата. Налагаше се да действа бързо. Забави се, колкото няколко пъти да си поеме дълбоко въздух. После отвори вратата.

Равната шир на пустинята внезапно избухна само на няколко метра от него. Дявол се завихри от пясъка. Вълната статична енергия го зашлеви. Косата се разлетя около главата му с Припукване. Надяваше се, че няма да се запали.

Пейнтър отстъпи със залитане назад. Времето му беше изтекло.

Хвърли се към страничната врата, отвори я рязко и скочи.

Потъна до глезените. Пясъкът беше дяволски рехав. Хвърли поглед през рамо. Дяволът надвисваше над трактора, концентрираната в колоната енергия пукаше страховито. Усети миризма на озон. Нажежен въздух пулсираше на вълни откъм чудовището.

„Който превари, той товари.“ Баща му обичаше да напомня тази поговорка винаги когато го хванеше да се помотва. Не, татко… няма да се помотвам тук.

Пейнтър измъкна краката си от пясъка и заобиколи на бегом предницата на трактора. Въртопът го теглеше, почти като плаващ пясък.

Видя камиона. Петдесет метра. Половин футболно игрите. Хукна натам.

Който превари, той товари. Тичаше, а стихчето звучеше в главата му като мантра.

Вратата на камиона се отвори. Боецът застана на стъпенката и насочи пушка към него.

За щастие Пейнтър вече беше вдигнал пистолета си. Стреля няколко пъти. Нямаше причина да пести патроните. Натискаше ли, натискаше спусъка.

Шофьорът падна с разперени ръце.

Експлозията зад Пейнтър го блъсна напред и той падна по лице. Парна го гореща вълна. Изплю пясък, скочи и хукна.

Погледна назад — тракторът лежеше на хълбок и гореше, резервоарът му се беше възпламенил. Горящ бензин валеше наоколо и се събираше в локви по пясъка.

Пейнтър продължаваше да тича.

Стигна до камиона, подмина вратата на кабината, използва трупа на войника за стъпало и се покатери на каросерията отзад. Брезентът още беше там, оплетен във въжетата. Пейнтър ги сряза с ножа. Бяха здраво опънати и плющяха като скъсани струни на китара. Срита брезента и въжетата встрани.

Отдолу лежеше онова, което беше забелязал, когато камионът затъна. Една от хеликоптерните шейни.

Този, който превари, с криле се натовари.

18:22

Сафиа чу бързата поредица изстрели.

Пейнтър…

Беше се свила при самия изход на стълбищния проход. Кара и Лу’лу стояха до нея. Търсила бе изход от дебнещата ги катастрофа, с чувството, че все има някакъв, но той упорито и убягва. Гонеше го страхът, който бе допуснала в мислите си. Само че със страха бяха стари познайници. Тя пое дълбоко въздух, вдиша спокойствие и издиша напрежението.

Съсредоточи се върху мистерията.

Спомни си какво бе мислила по пътя нагоре — как миналото и настоящето се сливат по безброй начини. Затвори очи. Почти усещаше как отговорът се надига в нея като мехур във вода.

После се чуха изстрелите.

Последвани от експлозия. Същата като онази, която току-що беше унищожила един от камионите на капитан Ал Хафи.

Сафиа хукна назад към върха на платото. Огнено кълбо се издигаше нагоре, разнасяно от ветровете. Тракторът лежеше на хълбок.

О, Господи… Пейнтър.

После забеляза някакъв гол човек да тича в пясъка към по-малкия камион. Кара застана до нея.

— Това е Кроу.

Сафиа се вкопчи в тази надежда.

— Сигурна ли си?

— Определено се нуждае от подстрижка.

Фигурата се качи в нещо, натоварено на каросерията. После Сафиа забеляза разгъващите се витла. Чу далечен вой. Витлата се завъртяха. Хеликоптер.

Кара въздъхна.

— Изобретателен е, това поне трябва да му призная.

Сафиа забеляза малка вихрушка, една от онези, които сякаш пишеха с черен молив през дюните, да се завърта в широка дъга право към камиона с хеликоптера.

Дали и Пейнтър я беше видял?

18:23

Пейнтър лежеше по корем в шейната. Контролните прибори бяха близо до ръцете му, по един за всяка. Увеличи скоростта на витлата. Беше пилотирал хеликоптери по време на обучението си в специалните сили, но не и от този вид.

Не можеше да е чак толкова различен.

Дръпна дясната ръчка. Нищо не стана. Дръпна лявата. Пак нищо. Добре де, може пък тук нещата да бяха малко по-различни.

Дръпна двете ръчки едновременно и хеликоптерът се вдигна от люлката си. Пейнтър задържа ръчките в това положение и шейната описа неуверена дъга във въздуха, носена от ветровете. Туптенето на витлата беше в унисон със сърцето му, бързо и яростно.

Когато хеликоптерът се завъртя, Пейнтър видя за миг една вихрушка току зад опашката на шейната. Блестеше и плюеше огън като демон, излязъл от ада.