Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

18:17

Омаха лежеше по корем на входа на двореца. Тишината го притискаше. Отвъд двора огнената буря вилнееше все по-яростно. Мълнии трещяха и раздираха въздуха на зигзаг. Куполът светеше като короната на синьо-бяло слънце.

Омаха гледаше и знаеше, че смъртта е близо.

Но поне беше казал на Сафиа, че я обича. Беше постигнал мир със себе си. Налагаше се да се задоволи с това. Погледна нагоре. Молеше се тя да е добре. Беше му описала накратко хаоса горе.

Смърт горе, смърт долу.

Сам си избери.

Корал лежеше до него и оглеждаше бурята.

— Намираме се във вътрешността на най-големия трансформатор в света.

— Какво искаш да кажеш?

Говореха шепнешком, сякаш се бояха да не привлекат вниманието на спящия великан.

— Стъклената пещера с разтвора от енергизирана антиматерия действа като масивен изолиран свръхпроводник. Привлича енергия към себе си също като желязната камила в музея. В нашия случай всмуква статичната енергия на всяка минаваща наблизо пясъчна буря и я складира тук долу. Но с натрупването на енергия в камерата се стига до някакъв критичен праг, отвъд който излишната енергия трябва да бъде отведена някъде, точно както светкавиците освобождават излишната енергия при гръмотевична буря. Само че тук посоката е от пясъка към небето, огромни разряди се издигат нагоре и създават краткотрайните смъртоносни вихрушки по повърхността на пустинята.

— Като изтощаване на батерия — каза Омаха. — Но какво става тук вътре?

— Буря в бутилка. Мегабурята излива твърде много енергия тук. Мехурът не успява да се освободи достатъчно бързо от нея и една част се връща обратно.

— Обстрелва сам себе си.

— Преразпределя заряда — поправи го тя. — Стъклото е много силен проводник. То просто поема излишната енергия и я предава към скалата отдолу, разпръсква я, така зарядът се разпределя равномерно по целия стъклен мехур, вместо само по горния купол. Именно това енергийно равновесие поддържа езерото от антиматерия стабилно по време на бурята. Равновесие на зарядите.

— Ами джобовете стопено стъкло?

— Не мисля, че е стопено стъкло. Поне не точно. Омаха погледна въпросително към нея.

— А какво е?

— Стъклото винаги е в течно състояние. Виждал ли си някога антично стъкло? Ивиците, които леко замъгляват прозрачността му? Гравитацията въздейства на стъклото като на течност и бавно го придърпва надолу на ивици.

— Но какво общо има всичко това със случващото се тук?

— Енергийните потоци не просто разтопяват стъклото. Те променят състоянието му, като моментално скъсват всички вътрешни връзки, втечняват го до точка, която граничи с газообразно агрегатно състояние. Когато енергията се разпръсне, то се втвърдява отново. Но само за миг, защото е в гранично състояние между течност и газ. Точно затова не се разтича. Запазва основната си форма.

Омаха се надяваше тази беседа да доведе до някакво практическо решение.

— Можем ли да направим нещо за себе си? Корал поклати глава.

— Не, доктор Дан, боя се, че сме прецакани отвсякъде.

18:19

Огнена експлозия насочи вниманието на Пейнтър към платото.

Един камион, паркиран близо до възвишението от пясъчник, излетя във въздуха с опашка от запален бензин. Бродещ пясъчен дявол ги подмина и остави след себе си димяща следа черен пясък.

Стопено стъкло.

Змиевидните колони от статичен заряд освобождаваха по някакъв начин астрономични количества топлинна енергия и стопяваха пътя си през пейзажа.

Пейнтър си спомни предупреждението на Сафиа по радиото — беше се опитала да го спре. Той не я послуша и сега беше затворен в трактора насред огромен въртоп от кипящ пясък. През последните пет минути въртопът го беше носил в широка дъга и бавно го въртеше около остта му. Като планета в орбита около звезда.

Навсякъде около него танцуваше смърт. На мястото на всяка вихрушка, която се сриваше със страховит разряд на статично електричество, се зараждаха други три.

Беше само въпрос на време някоя да се озове на пътя му, или още по-лошо — да отвори пясъка под него. Докато се въртеше, хвърляше по едно око към другия камион. И неговото положение не беше по-добро. Втора планета, по-малка, като луна.

Пейнтър плъзна поглед по камиона. И видя своя шанс.

Беше си истинска лудост, но пак беше за предпочитане пред това очакване на смъртта. Ако ще се мре, поне да е като мъж. Погледна надолу към голото си тяло. Боксерки и нищо друго. Добре де, като гол мъж.

Мина в задното отделение.