Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Нямаше мърдане.

При това войниците на Касандра имаха предимство — специални очила, които явно улавяха и най-малкото им движение.

— Трябва да се изтеглим назад в двореца — каза Корал и вкара нов пълнител в пистолета си. — Там ще имаме по-добър шанс да се измъкнем.

Омаха кимна. Четиримата хукнаха към входа на двореца.

— Ами капитан Ал Хафи и другите? — попита Дани, когато влетяха вътре. — Може да си тръгнат без нас.

Омаха падна на едно коляно с пушка, насочена към двора. Корал зае позиция до него. Дани и Клей стояха отзад.

— Да си тръгнат къде? — попита Омаха. — Предпочитам да си пробвам късмета тук, отколкото на претъпканото стълбище. Тук поне има достатъчно мя…

Куршумът иззвънтя в стената до ухото му. Стъклото се пръсна и остри парченца се забиха в близката до стената страна на лицето му.

— По дяволите!

Заваляха още куршуми. Омаха се просна по корем до Корал. Дани и Клей отстъпиха във вътрешната зала. Единствената причина Омаха да е още жив беше статуята от желязо и стъкло в центъра на двора — дланта, поддържаща сферата, — която осуетяваше директния обстрел на входа.

В предната част на двора един от командосите изтича в полезрението им с гранатомет на рамо, насочен към вратата на двореца. Куршумите ги обсипваха още по-ожесточено, осигурявайки прикритие на артилериста. Смел ход. Явно нещо беше запалило огън под задника на Касандра.

Корал се завъртя и насочи пистолета си към боеца с гранатомета. Закъсня.

Но боговете горе не закъсняха.

Откъм покрива ослепителна енергийна мълния удари земята близо до командоса, изпука и прогори ретините. Не беше истинска мълния, а енергийна дъга между тавана и пода. Не изрови кратер. Дори не събори човека.

Направи нещо много по-лошо.

Стъклото под краката му моментално премина от твърдо в течно състояние. Войникът падна в дълбоката локва и затъна до шията. Писъкът, който се изтръгна от устата му, сякаш дойде от най-страшните ями на ада — писък на човек, който изгаря жив.

Пресекна само след миг.

Главата му се отпусна назад, пара излизаше от устата му.

Мъртъв.

Стъклото отново беше твърдо.

Прикриващият огън пресекна заедно с живота на боеца. И другите бяха видели какво стана.

В далечината битката продължаваше, ехото подхващаше пушечни изстрели — тук обаче никой не помръдваше. Омаха вдигна поглед. Таванът пламтеше, огън изпълваше целия купол. Още мълнии прескачаха между пода и тавана. Някъде надолу се чу нов писък, същият като онзи, който бяха чули преди миг.

— Случва се отново — каза Корал.

Омаха погледна към мъртвеца, погребан в стъклото. Знаеше какво има предвид Корал.

Огнената смърт се беше върнала в Убар.

18:12

Пейнтър подскочи на седалката, когато двайсеттонният трактор прелетя над една малка дюна. Вече не виждаше нищо. Видимостта от няколко метра се беше стопила — сега виждаше само до върха на носа си. Караше слепешката. Като нищо можеше да се движи право към ръба на пропаст и да го разбере твърде късно.

Преди няколко минути пясъчната буря внезапно се беше извила с подновена ярост. Бушуващите ветрове стоварваха върху трактора гигантски юмруци. Главата на Пейнтър пулсираше от сблъсъка на силите.

Въпреки това продължаваше сляпо напред. Единственият му ориентир грееше на екрана на лаптопа до него.

Сафиа.

Нямаше представа дали го е чула по радиостанцията, но след предаването не беше помръднала повече. Все още беше над повърхността… всъщност на десетина метра над повърхността. Сигурно имаше някакво възвишение там. Трябваше да намали, когато наближи координатите й.

Отразен блясък привлече погледа му. В страничното огледало. Вторият камион преследвач. Следваше силните светлини на трактора. Преследвачът сигурно също караше слепешката, следваше го по петите, движеше се по утъпканата от него пътека, разчитайки тракторът да премаже всяко препятствие по пътя.

Слепец води друг слепец.

Пейнтър продължи напред. Не смееше да напусне поста си. Ветровете внезапно заплющяха още по-силно. За миг тракторът се изправи на едната си верига, после с трясък възстанови равновесието си. Исусе…

Незнайно защо го напуши смях. Истеричното веселие на обречените.

После ветровете спряха отведнъж, сякаш някой беше изключил вентилатора.

Тракторът се движеше в по-открит терен. Дори небето просветля от среднощен мрак до здрач. Пясъкът все още се вихреше и ветровете все още вееха, но скоростта им беше едва една десета от предишната.