Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Един глас прошепна през статичния шум:

— Сафиа… ако… ме чуваш… Кара се приведе към нея.

— Кой е?

Очите на Сафиа се разшириха.

— Пейнтър! Жив е!

Някакъв каприз на статичното електричество във въздуха позволи на гласа му да достигне ясно до нея.

— На три километра съм. Дръжте се. Идвам. После статичният шум погълна всичко.

Сафиа натисна бутона за предаване и вдигна радиостанцията до устните си.

— Пейнтър, ако ме чуваш, не идвай! Не идвай! Чуваш ли ме?

Махна пръста си от бутона. Само статичен шум. Не я беше чул.

Тя вдигна поглед към новия свят от буря, огън и вятър. Смъртта дебнеше сред пясъците… а Пейнтър идваше насам.

18:05

Касандра клечеше с двама от хората си. Автоматична стрелба трещеше отвсякъде. След като първата граната я беше сварила неподготвена, тя се включи в битката сред руините на града. Нейните хора бавно и сигурно изтласкваха противника.

Тя гледаше през мерника на пушката и чакаше. Квадратните къщи се редяха пред нея, очертани в отсенки на зелено и сребърно през очилата за нощно виждане. Беше включила паралелно и инфрачервените лещи и сега те и показваха как едно червено петно се движи зад стъклена стена близо до един ъгъл. Вражеска единица.

Касандра огледа внимателно силуета. Носеше тръба на рамото си, която грееше като малко слънце. Нагрята до червено. Гранатомет. Беше инструктирала хората си да търсят именно такива мишени. Трябваше да елиминират средствата на противника за далечна стрелба.

При стената плячката и се раздвижи, излезе на открито и насочи тръбата.

Касандра нагласи кръстчето на мерника си в центъра на най-топлата част от тялото на врага — главата. Натисна спусъка. Само веднъж. Нямаше нужда да повтаря.

През инфрачервените лещи видя как огънят разцъфва в пръски навън. Чисто попадение.

Ала пръстът на човека изглежда се бе свил рефлексивно върху спусъка на гранатомета.

Гранатата излетя, заслепявайки Касандра през очилата. Тя се търколи по гръб зашеметена.

Снарядът профуча много над нея.

Понеже летеше под ъгъл към тавана, Касандра го изгуби от поглед на фона на бурята от електрически разряди горе.

Тя трескаво изключи инфрачервеното и нощното виждане. И през обикновените лещи таванът пак се къпеше в блясък. Сияйният танц беше набрал мощ, изпълвайки целия купол. Малки дъги електричество съскаха като мълнии.

Изстреляната по погрешка ракета избухна от другата страна на езерото. Касандра фокусира телескопичното увеличение на очилата си.

Мамка му!… Все нещо такова ще се случи. Гранатата се беше ударила в стената над тунела, по който бяха влезли в пещерата. Огромен къс от стъклената стена се откъсна от скалата заедно с част от тавана на тунела. Стъкло и камък се сринаха и затрупаха прохода. Изходът беше блокиран.

Касандра се претърколи по корем. Отрядът горе просто ще трябва да ги изкопае оттук. Основната и задача за момента беше да обезопаси града, да залови Сафиа и да грабне наградата. Отново включи на инфрачервен режим. Време беше ловът да продължи.

Двамата мъже с нея вече бяха отишли до тялото да вземат гранатомета. Готови бяха да продължат напред.

Касандра се забави, колкото да провери електронния си търсач.

Сафиа беше не много далеч напред. Червените триъгълници — маяците на командосите — се приближаваха към позицията и от всички посоки.

Доволна, Касандра понечи да пъхне устройството в джоба си, когато данните, изписани до светещото синьо кръгче привлякоха погледа и и тя застина. Нещо не беше наред.

Вдигна поглед към обления в пламъци таван. Ако данните бяха верни, Сафиа се намираше на повърхността. Имаше ли друг път нагоре?

Включи микрофона на гърлото си и прати обща тревога по отворения канал, която щеше да достигне до всеки от хората й.

— Свийте обръча! Веднага! Не оставяйте никого жив! Касандра скочи на крака и настигна двамата мъже.

— Хайде да приключваме.

18:10

Омаха чу капитан Ал Хафи да вика на арабски:

— Изтеглете се към стълбите! Всички да отстъпят към изхода.

Омаха, Корал, Дани и Клей бяха заели позиция в двора на двореца. Граната се взриви на двайсетина метра от тях и те се долепиха до стената.

— Трябва да тръгваме — каза Клей.

— С най-голямо удоволствие — отвърна Омаха. — Просто го кажи на онези двамата зад ъгъла.

Бяха притиснати тук вече цяла минута. Преди това Омаха и Клей бяха изтичали в двора от една посока, Дани и Корал — от другата. И двете двойки бяха преследвани от командоси. Сега и четиримата бяха попаднали в капан.