Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Достатъчно близо.

Касандра изскочи през вратата, уповавайки се на старата поговорка, че мълнията никога не удря два пъти на едно и също място. Нямаше друго, на което да разчита.

Единият й крак докосна стъклото, само колкото да се отблъсне, а другият стъпи върху пясък. Клекна на пътеката.

В безопасност.

Задиша дълбоко и едва не заплака от облекчение. Позволи си този миг отпускане. Щеше да йе нужно, за да събере кураж за следващата стъпка. Изчака сърцето и да се успокои, треперенето да стихне.

Най-накрая тялото и се успокои. Проточи врат като събуждаща се котка.

Пое дълбоко въздух, бавно издиша. Време беше да се хваща на работа.

Изправи се и извади безжичния детонатор. Провери дали електрониката му не е пострадала от статичното електричество във въздуха. Всичко изглеждаше наред. Натисна един клавиш, после червения бутон, после още веднъж същия клавиш.

Детонаторът на мъртвеца.

Вместо да натиска бутона, за да взриви чипа във врата на Сафиа, сега трябваше само да вдигне пръста си.

Готова, тя извади пистолета си от кобура.

Време беше да поздрави съседите.

19:09

Седнал на пода, Пейнтър оглеждаше препълнената зала. Корал вече му беше докладвала за всичко случило се, за теориите и тревогите си. Сега седеше до него и си проверяваше оръжието.

В другия край на залата Сафиа стоеше със своята група. Усмихваха се, даже избухваха в тих смях. Ново семейство. Сафиа беше открила сестра в лицето на Кара и майка в лицето на Лу’лу. Как стояха нещата с Омаха обаче? Той стоеше до нея, не я докосваше, но беше твърде близо. Пейнтър беше забелязал как Сафиа често се накланяше към него и почти го докосваше.

Корал продължи да почиства пистолета си.

— Понякога просто трябва да продължиш напред.

Преди да е отговорил, сянка помръдна вдясно при входа.

Той се обърна и видя Касандра да влиза в залата. С пистолет в едната ръка, тя изглеждаше спокойна, без сянка от притеснение, сякаш беше излязла на разходка в парка.

— Каква мила гледка само! — каза тя.

Появата и стресна всички. Хората посегнаха към оръжията си.

Касандра не реагира. Пистолетът и беше все така насочен към тавана. Вместо него тя протегна напред едно познато му устройство.

— Така ли се посреща съседка?

— Не стреляйте! — извика Пейнтър, вече скочил на крака.

— Никой да не стреля!

Дори понечи да застане пред Касандра, заслонявайки я със собственото си тяло.

— Значи позна детонатора на мъртвеца — каза тя зад него.

— Ако аз умра, бедната доктор Ал Мааз ще изгуби хубавата си главица.

Омаха чу думите й. Вече беше блъснал Сафиа зад себе си.

— Какви ги говори тая кучка?

— Защо не им обясниш, Кроу? Така де, все пак приемникът си го конструирал ти.

Той се обърна към нея.

— Търсачът е… не е бомба.

— Каква бомба? — попита Омаха, едновременно уплашено и гневно.

Пейнтър обясни:

— Когато е държала Сафиа, Касандра е имплантирала в тялото й малко проследяващо устройство. Като преди това му е добавила експлозив. И сега държи детонатора. Ако махне пръста си от спусъка, то ще се взриви.

— Защо не ни каза по-рано? — ядно попита Омаха. — Можехме да го извадим.

— Ако се опитате, пак ще гръмне — каза Касандра. — Освен ако преди това не го дезактивирам.

Пейнтър я изгледа яростно, после премести поглед към Сафиа.

— Надявах се да те отведа някъде на сигурно място, после да осигуря хирург и сапьор, които да отстранят устройството.

Обяснението му по никакъв начин не намали ужаса в очите й. А Пейнтър знаеше, че част от този ужас е предизвикан от него. Такава му беше работата.

— Та сега, когато всички сме приятели — каза Касандра, — ще ви помоля да си хвърлите оръжията, всичките, вън на двора. Хайде, по-живо. Сигурна съм, че доктор Кроу ще се погрижи да не остане някой скрит пищов. Една грешка и може да се наложи да вдигна пръста си, за да порицая някого. Не бихме искали това да се случи, нали?

Пейнтър нямаше избор. Направи каквото искаше Касандра. Пушки, пистолети, ножове и два гранатомета оформиха купчина в двора.

Корал хвърли наполовина сглобения си пистолет при другите и остана до входа. Очите й обхождаха пещерата. Пейнтър проследи погледа и.

— Какво има? — попита той.

— Бурята. Стана по-силна след пристигането ви. Много по-силна. — Тя посочи към покрива. — Енергията не се отвежда достатъчно бързо. Равновесието е на път да се срине.

— Какво означава това?

— Означава, че пещерата се превръща в барутен погреб. — Тя се обърна към него. — И ще се взриви.