Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Назъбени светкавици я удряха и заслепяваха публиката… но топката продължаваше надолу към езерото.

— Зарежда се — каза Корал. — Привлича енергия в себе си.

— И се превръща в дълбоководен заряд — добави Дани.

— Ами ако се взриви щом докосне водата? — попита Клей, малко по-назад от другите, готов да се шмугне в двореца при първия признак за неприятности.

Корал поклати глава.

— Докато пада през водата, ще оставя само следа от анихилация. Реакцията ще се прекрати от само себе си още докато топката се движи.

— Но когато спре на дъното… — каза Дани. Корал довърши:

— Тогава тежестта на всичката вода над нея, притискаща неподвижен обект, ще задейства локализирана верижна реакция. Достатъчна да запали всеизвестния фитил на дълбочинния заряд.

— И после „бум“ — каза Дани.

— И то какъв! — съгласи се Корал.

Всички очи следяха неотлъчно сияйната сфера.

Всички очи видяха как преполовява пътя, търкулва се по една рампа, удря се в купчина отломки, останали след бомбардировката на Касандра… и спира.

— Мамка му! — измърмори Дани.

— Мамка му и още как! — съгласи се Корал.

19:43

Сафиа стоеше с другите на балкона, объркана също като тях. Хората около нея спореха ожесточено.

— Ами ако изстреляме граната? — предложи Касандра.

— Ще изстреляш граната по енергизирана бомба от антиматерия? — каза Омаха. — Как не!

— Ако не улучиш купчината отломки — каза Пейнтър, — ще събориш друга стена и съвсем ще запречиш пътя. Сега сферата просто е спряла. Ако можехме някак да я търкулнем две крачки настрани…

Касандра въздъхна. Сафиа забеляза, че пръстът и още натиска предавателя. Касандра определено се владееше. При всичко, което ставаше, при цялата опасност, тя и за миг не отпускаше хватката си около своя коз, явно с намерението да го използва, независимо от обстоятелствата. Беше упорит боец.

Но същото важеше и за Сафиа.

Клей стоеше със скръстени на гърдите ръце.

— Трябва някой да иде там и да я бутне.

— Ами пробвай — рече Касандра с неприкрито презрение. — При първото движение ще се окъпеш в стопено стъкло.

Корал се размърда, сякаш излизаше от транс.

— Разбира се! Именно движението привлича мълниите, като търкалящата се топка.

— И моите хора — добави Касандра.

— Мълниите изглежда биват привличани от промените в някакво електромагнитно поле, огромно поле с детектори за движение. — Корал погледна надолу. — Но какво ще стане, ако някой може да мине през полето невидим?

— Как? — попита Пейнтър.

Корал погледна към ходжата и другите жени Рахим.

— Те могат да бъдат невидими, когато пожелаят.

— Но това не става наистина — каза Пейнтър. — Те просто влияят на сетивата на наблюдателя, замъгляват ги.

— Да, но как го правят? Никой не отговори.

Корал се огледа, после изправи гръб.

— О, аз всъщност така и не ви казах!

— Ти знаеш? — възкликна Пейнтър.

Корал кимна и погледна към Сафиа, после отклони поглед.

— Изследвах кръвта й.

Сафиа си спомни, че Корал тъкмо се бе канила да и каже нещо за това, когато хората на Касандра ги бяха нападнали. Какво можеше да бъде то?

Корал посочи към пещерата.

— Също като в езерото, водата в червените кръвни телца на Рахим, а предполагам — и във всичките им клетки и флуиди, е пълна с бакиболове.

— Имат антиматерия в себе си? — почуди се Омаха.

— Не, не, разбира се. Просто флуидите им притежават способността да поддържат вода в конфигурацията на бакибола. Мога да се хвана на бас, че тази способност се дължи на някаква мутация в митохондриалната им ДНК.

Ужас сви гърдите на Сафиа.

— Какво?

Пейнтър докосна лакътя й.

— Карай по-бавно. Корал въздъхна.

— Командире, спомни си за Тунгуския метеорит в Русия? Появили се мутации в местната флора и фауна. Племето на евенките развило анормални генетични промени в кръвта, особено в Rh-фактора, причинени от гама-радиацията при анихилацията на антиматерия. — Тя махна към вилнеещата навън буря. — Същото имаме тук. В продължение на кой знае колко поколения местното население е била изложено на гама-радиация. После се случило нещо невероятно. При една жена се появила мутация — не в собствената й ДНК, а в ДНК-то на клетъчните и митохондрии.

— Митохондрии? — повтори Сафиа, като се опитваше да си спомни ученото по биология.

— Това са малките образувания вътре в клетките, които плават в цитоплазмата, миниатюрни двигатели, произвеждащи клетъчна енергия. Те са батериите на клетките, грубо казано. Но си имат своя собствена ДНК, независима от генетичния код на човека. Смята се, че някога митохондриите са били вид бактерии, които са били абсорбирани от клетките на бозайниците в процеса на еволюцията. Малка част от ДНК е останала от първоначалния им самостоятелен живот. И понеже се намират единствено в цитоплазмата на клетките, митохондриите на майчината яйцеклетка се превръщат в митохондрии на детето. Именно затова тази способност се предава само по кръвната линия на царицата.