Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Корал махна към жените Рахим.

— И въпросните митохондрии са мутирали заради гама-радиацията, така ли? — попита Омаха.

— Да. Незначителна мутация. Митохондриите все още произвеждат енергия за клетките, но произвеждат също и малка искра, която активно поддържа бакиболната конфигурация. Мога да се хвана на бас, че ефектът има нещо общо с енергийните полета на тази пещера. Митохондриите са настроени в унисон с нея и съответно зарядът на бакиболовете съвпада с енергията тук.

— И тези заредени бакиболове дават на жените ментални сили? — невярващо попита Пейнтър.

— Мозъкът е съставен от деветдесет процента вода — каза Корал. — Зареди тази система с бакиболове и всичко може да се случи. Вече видяхме способността им да влияят върху магнитни полета. Тази трансмисия на магнитни сили, насочвана от човешка воля и мисъл, изглежда е способна да влияе на водата в мозъците на по-низши същества и донякъде върху нас. Влияе върху волята и възприятията ни.

Очите на Корал се преместиха върху Рахим.

— А ако се фокусира навътре, магнитната сила може да спре деленето на собствените им яйцеклетки, в резултат на което се получава самооплодено яйце. Безполово размножаване.

— Партеногенеза — прошепна Сафиа.

— Добре — каза Пейнтър. — Дори да приема някак всичко това, как ще ни помогне то да се измъкнем от тази каша?

— Ти не ме ли слуша досега? — попита Корал и хвърли поглед през рамо към въртопа на бурята горе и долу, при езерото. Времето изтичаше. Оставаха им минути. — Ако една от жените Рахим се концентрира, тя може да се настрои към тази енергия, да промени магнитната си сила така, че да съвпада с детекторното електромагнитно поле. Те би трябвало да могат да минат през града без опасност за живота си.

— И как ще го направят? — Като станат невидими по своя воля. — Кой би поел такъв риск? — попита Омаха. Ходжата пристъпи напред.

— Аз ще го направя. Долавям истината в думите й. Корал пое дълбоко дъх, облиза устни и каза: — Боя се, че ти си твърде слаба. И нямам предвид физически… поне не точно. Лу’лу се намръщи.

Корал обясни:

— При такава буря силите навън са интензивни. Ще е нужно нещо повече от опит. Нужен е някой, чиято кръв е изключително богата на бакиболове.

Корал се обърна и срещна погледа на Сафиа.

— Както знаеш, изследвах кръвта на няколко от жените Рахим, включително и на Лу’лу. Всички те има само една десета от количеството бакиболове, които откривах в твоите клетки.

Сафиа сбърчи чело.

— Как е възможно? Аз съм само наполовина Рахим.

— Но правилната половина. Майка ти е била Рахим. Нейните митохондрии са предадени на твоите клетки. А в природата има и едно състояние, наречено „хибридна жизненост“ — кръстосването на две различни кръвни линии дава по-силно поколение от продължителното кръстосване на една и съща.

Дани кимна и застана до нея.

— Мелезите по правило са по-здрави от чистокръвните породи.

— Ти си нова кръв — заключи Корал. — И на митохондриите това им харесва.

Омаха пристъпи до Сафиа.

— Искаш тя да отиде при заседналата сфера? През електрическата буря?

Корал кимна.

— Смятам, че само тя би могла да успее.

— Забрави — отсече Омаха. Сафиа го стисна над лакътя.

— Ще го направя.

20:07

Омаха гледаше Сафиа, застанала на пясъчната пътечка в двора. Беше отхвърлила категорично молбите му да я придружи. Сега беше сама с ходжата. А той я чакаше на прага. Пейнтър стоеше на пост с него. И той не изглеждаше доволен от решението на Сафиа. Поне в това двамата бяха на едно мнение.

Но изборът си беше неин.

Аргументът й беше простичък и необорим: „Или ще се получи, или и без това всички ще умрем.“ Така че мъжете чакаха.

Сафиа се ослушваше.

— Не е трудно — каза ходжата. — Да станеш невидима не е въпрос на концентрация на волята. Трябва да й обърнеш гръб.

Сафиа се намръщи. Само че думите на ходжата съвпадаха с казаното от Корал. Митохондриите произвеждаха заредени бакиболове, настроени в унисон с енергиите в пещерата. Трябваше просто да ги остави да преминат към естествената си настройка.

Ходжата протегна ръка.

— Първо трябва да съблечеш дрехите си. Сафиа и хвърли остър поглед.

— Дрехите влияят на способността ни да ставаме невидими. Ако учената жена е права за онези мито… какви бяха, то дрехите изглежда смущават полето, което генерираме около телата си. По-добре ще е да не поемаме излишни рискове.

Сафиа смъкна плаща си, изрита ботушите и съблече блузата и панталоните. Останала по бикини и сутиен, тя се обърна към Лу’лу.