Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Платноходът беше спрял, когато Сафиа вдигна ръката си и сега се носеше по инерция.

Омаха застана до нея и я прегърна.

— По-близо.

Тя посегна отново към желязното рамо. Платноходът пое отново напред с плавен ход към древния изгубен град.

Барак извика откъм кормилото:

— И тук има кей! Ще се опитам да приближа кораба до него!

Платноходът зави към каменния кей.

Кара гледаше града. Лъчите на фенерчетата прехвърляха делящото ги разстояние, прибавяйки допълнителна светлина. Детайлите станаха по-ясни.

Къщите, макар всичките направени от стъкло, се кипреха с украса от сребро, злато, слонова кост и теракота. В един дворец близо до брега видяха мозаечна картина, която изглеждаше направена от изумруди и рубини. Качулат папуняк. Тази птица беше важен елемент в много от легендите за Савската царица.

Гледката беше зашеметяваща.

— Намали! — извика Барак, когато наближиха кея. Сафиа дръпна ръката си от желязната статуя. Скоростта на Платнохода рязко намаля. Барак с лекота насочи кораба покрай кея.

— Вържете го — каза той.

Рахим отново бяха скочили на крака. Наскачаха на кея от пясъчник и привързаха въжетата за сребърните подпори, същите като на другия кей.

— Вече сме у дома — каза Лу’лу. Сълзи премрежваха очите й.

Кара поведе старицата към средната част на кораба, откъдето да слезе на кея. Стъпила на твърда земя, ходжата махна на Сафиа да дойде при нея.

— Ти трябва да ни водиш. Ти ни върна Убар. Сафиа се дръпна, но Кара я побутна напред.

— Направи тази услуга на старата дама.

Сафиа слезе от Платнохода и поведе групата към стъкления бряг на Убар. Кара вървеше зад нея и Лу’лу. Този миг беше техен по право. Дори Омаха се въздържа да не хукне напред, макар че току проточваше врат вляво и вдясно над раменете на двете жени.

Стигнаха до брега, всички фенерчета бяха включени.

Кара погледна нагоре и наоколо. Разсеяла се за миг, тя се блъсна в гърба на Сафиа. Двете с ходжата бяха спрели внезапно. — 0, Боже!… — простена Сафиа. Лу’лу просто падна на колене.

Кара и Омаха ги заобиколиха. Видяха ужаса едновременно. Омаха отскочи. Кара се дръпна крачка назад.

Няколко метра по-напред едно скелетоподобно мумифицирано тяло стърчеше над улицата. Долната му половина беше обвита в стъкло. Омаха премести лъча на фенерчето си по-нагоре по улицата. Имаше и други тела, наполовина заровени в пътя. Кара мярна самотна съсухрена ръка, която стърчеше над стъклото, сякаш собственикът и се давеше в черно море. Приличаше на детска.

Всички те се бяха удавили в стъкло.

Омаха се приближи, после отскочи встрани. Насочи фенерчето си към мястото, където току-що беше стъпил. Лъчът премина през стъклото и разкри заровено отдолу човешко очертание, обгорено до кокал, свито на топка в стъклото под краката му.

Кара не беше в състояние да мигне дори. Приличаше досущ на баща и.

Най-накрая похлупи с ръце лицето си и се обърна.

Омаха каза зад нея:

— Мисля, че току-що открихме каква е била истинската трагедия, която е прогонила последната царица на Убар оттук и я е накарала да запечата това място и да го прокълне. — Обърна се към останалите. — Това не е град, а гробница.

4 декември, 15:13

Шисур

Пейнтър плъзна поглед по импровизираното болнично отделение. Успокоителното все още изпълваше главата му с паяжини, но действието му беше отслабнало достатъчно, за да е в състояние да разсъждава по-ясно, по-целенасочено.

Видя Касандра да влиза в стаята, вятърът я блъсна вътре и навя пясък в краката й. Наложи се да натисне с рамо, за да затвори вратата.

По-рано Пейнтър беше чул достатъчно, за да прецени, че опитът й да настигне другите е бил неуспешен. Ала по уверената й стъпка и по високия дух на мъжете в стаята личеше, че препятствието не е непреодолимо. Както винаги, Касандра имаше и друг план.

Тя забеляза, че е привлякла вниманието му, отиде при него и седна тежко на съседната койка. Личният му пазач, седнал зад него, се размърда. Шефката беше тук. Тя извади един пистолет и го отпусна в скута си.

Това ли е краят?

С периферното си зрение Пейнтър виждаше малкото синьо кръгче на екрана на лаптопа. Поне Сафиа беше още жива. Вече се беше отдалечила значително от Шисур в северна посока. Вертикалната ос на координатната система показваше, че все още се намира дълбоко под земята. Над сто метра.

Касандра даде знак на пазача да се отдалечи.

— Иди да изпушиш една цигара. Аз ще го наблюдавам.