Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Разбира се.

И се зае да сглоби основата и чувствителния накрайник. Прокара го над епруветката. По очите и пролича какво е открила още преди да го изрече на глас.

— Разпад на антиматерия.

Скочи на крака и протегна скенера над парапета, после тръгна от средната част на кораба към носа, където стоеше Сафиа.

— Нараства с всяка крачка.

— Какво означава това, по дяволите? — попита Омаха.

— Магнетизмът на желязото задейства някакъв разпад на антиматерия.

— Антиматерия? Къде? Корал се огледа наоколо си.

— Ами… плаваме през нея.

— Това е невъзможно! Антиматерията се самоунищожава при всеки контакт с материя. Не може да е във водата. Отдавна да е влязла в реакция с водните молекули.

— Прав си — каза Корал. — Но не мога да си затворя очите пред показанията на уредите. По някакъв начин водата тук е обогатена с антиматерия.

— И това тласка кораба напред?

— Вероятно. По някакъв начин магнитизираното желязо е активирало локализирания разпад на антиматерия във водата, превръщайки енергията му в движеща сила, която ни тласка.

— Нали през цялото време се притеснявахме да не се дестабилизира цялата антиматерия? — попита Омаха.

Сафиа изтръпна. Спомни си обяснението на Пейнтър как радиацията от разпадането на урановите изотопи може да е задействала експлозията в музея. Представи си димящите кости на служителя от охраната.

Корал се взираше в скенера.

— Не отчитам никаква алфа или бета радиация, но не мога да бъда напълно сигурна. — Корал се върна при уредите си. — Ще трябва да направя още изследвания.

Ходжата се обади за пръв път. Не беше обърнала никакво внимание на всеобщото вълнение на учените, вместо това просто се беше взирала напред.

— Тунелът свършва.

Всички очи се обърнаха натам. Дори Корал се изправи.

Право напред танцуваше мека светлинка, засилваше се и отслабваше. Все пак беше достатъчно силна да се види, че след десетина метра тунелът свършва. Платноходът плаваше напред. В последния метър таванът се сниши, назъбен като паст на акула.

Никой не каза нищо.

Корабът навлезе в огромна подземна пещера.

— Майко Божия! — възкликна Омаха.

14:04

Касандра държеше слушалката на сателитния телефон плътно притисната към лявото си ухо и затискаше дясното за да заглуши воя на бурята. Намираше се на втория етаж на командния център. Вятърът свистеше сред пепелището на града. Пясък трополеше по закованите с дъски прозорци.

Слушаше и крачеше напред-назад. Дигитално промененият глас още повече затрудняваше връзката. Шефът на Гилдията държеше на своята анонимност.

— Сив водач — продължи Министъра, — молбата ви за такава специална доставка по време на бурята поставя на риск от разкриване пустинната ни операция. Да не говорим, че поставя на риск и цялата Гилдия.

— Знам, че звучи прекалено, Министър, но целта е открита. На крачка сме от победата. Можем да се изнесем от Шисур още преди бурята да е свършила. При условие че получим въпросната доставка от Тумрайт.

— И какви гаранции можете да ми дадете, че планът ви ще успее?

— Залагам живота си на това.

— Сив водач, вашият живот е заложен от самото начало. Командването на Гилдията размисли върху последните ви неуспехи. Ново разочарование би ни накарало сериозно да преосмислим доколко са ни необходими по-нататъшните ви услуги.

Копеле, изруга Касандра наум. Крие се зад кодовото си име, седи зад някакво проклето бюро и има нахалството да поставя под съмнение компетентността й. Но тя знаеше как да обърне в своя полза последното си затруднение. За това трябваше да благодари на Пейнтър.

— Министър, сигурна съм в победата ни тук, но бих желала след това да ми бъде позволено да се реабилитирам. Помощникът ми беше спуснат отгоре. Без да се допитат до мен. Джон Кейн подкопа авторитета ми. По негова вина се стигна до това забавяне и до собствената му смърт. Аз, от друга страна, успях да заловя саботьора. Ключов член на отряда Сигма към АИОП.

— Държиш Пейнтър Кроу?

Касандра се намръщи, подразнена от фамилиарния тон.

— Да, Министър.

— Много добре, сив водач. Може би все пак не съм ви надценил. Ще получите доставката си. Четири бронирани трактора, управлявани от агенти на Гилдията, вече потеглиха.

Касандра прехапа език. Значи цялото конско е било едно шоу.

— Благодаря ви, сър — успя да каже тя, но усилието и се оказа напразно. Министъра вече беше затворил. Трясна слушалката на телефона, но продължи да крачи из стаята, като дишаше дълбоко.