Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Това е старият ни език, езикът на последната ни царица, вече е мъртъв, но ние още го говорим помежду си.

Сафиа слушаше, пренесена в друго време.

Кара и Омаха седяха на палубата наблизо, увесили глави, заспали.

Барак стоеше при кормилото, поддържайки курса по дългите извивки на тунела. Може би някога проходът е бил част от подземна речна система.

На няколко крачки встрани Корал седеше по турски, наведена над комплект уреди, захранвани с батерии. Лицето й грееше, очертано от светлинките им. Дани и помагаше, коленичил до нея, опрял глава в нейната.

Зад тях погледът на Сафиа попадна върху друг член на групата им. Клей се беше навел над перилото откъм десния борд и гледаше напред. Двамата с Барак бяха запалили цигара, една от последните в пакета на арабина. Ако се съдеше по вида му, Клей определено се нуждаеше от още една.

Той забеляза вниманието й и се приближи до нея.

— Как си? — попита го тя.

— Мога само да кажа, че се надявам да ми пишеш висока оценка. — Усмивката му беше искрена, но и леко треперлива.

— Не знам — подразни го тя. — Винаги има място за подобрение.

— Хубаво. За последен път се оставям да ми забият стреличка в гърба заради теб. — Той въздъхна, загледан в мрака. — Дяволски много вода има тук долу.

Сафиа си спомни за страха му от морето — бяха провели подобен разговор до палубния парапет на „Шабаб Оман“. Сякаш преди един век.

Дани стана и се протегна.

— С Корал говорихме за това. За необичайното количество вода тук долу. Повече е, отколкото би могло да се обясни с местните валежи и подпочвените води.

Омаха се размърда и каза с увесена на гърдите глава.

— И откъде е дошла тогава, всезнайко? Отговори Корал:

— От Земята. Омаха вдигна глава.

— Я пак?

— Още от петдесетте години на миналия век е известно, че в Земята има повече вода, отколкото може да се обясни с повърхностния воден кръговрат на изпарение и валежи. Има множество случаи на мощни източници на прясна вода дълбоко в земните недра. Гигантски резервоари.

Дани я прекъсна:

— Корал… доктор Новак тъкмо ми разказваше за един такъв извор, открит при изкопа за основите на болница Харлем в Ню Йорк. Дебитът му бил две хиляди галона в минута. Излели тонове бетон, докато запушат дупката.

— И откъде, по дяволите, идва всичката тази нова вода? Дани махна на Корал.

— Ти знаеш по-добре.

Тя въздъхна, явно подразнена от прекъсването.

— Стивън Рейс, инженер и геолог по образование, застъпва хипотезата, че такава „нова вода“ непрекъснато се синтезира в земните недра от свободни атоми водород и кислород, които възникват в магмата. И че един кубичен километър гранит, подложен на необходимия натиск и температура, е в състояние да даде осем милиарда галона вода. И че такива резервоари „магмена“ или „земна“ вода има в изобилие под земната кора, свързани помежду си чрез гигантска водна мрежа, която обхваща цялата планета.

— Дори под арабските пустини? — попита с известно пренебрежение Омаха.

— Естествено. До смъртта си през осемдесет и пета Рейс в продължение на петдесет години успешно откривал вода там, където други геолози категорично отхвърляли всякаква вероятност да има. Включително кладенците Ейлат в Израел, които и досега осигуряват достатъчно вода за нуждите на един стохиляден град. Направил е същото в Саудитска Арабия и Египет.

— И ти смяташ, че водата тук може да е част от същата система?

— Възможно е. — Корал отвори миниатюрна вратичка в една от машинките. Сафиа забеляза струйка мъгла да се издига над отвора. Някакъв охладител явно. Доктор Новак извади с пинцети малка епруветка. Разклати я. Каквото и да видя, явно не и хареса, ако се съдеше по изражението й.

— Какво става? — попита Дани.

— Има нещо странно в тази вода.

— По-точно?

Тя вдигна епруветката.

— Опитвах се да я замразя.

— И?

Корал посочи към пластмасовата кутия.

— В азотния охладител понижих температурата и до минус трийсет градуса по Целзий. Още не е замръзнала.

— Какво? — Омаха се наведе по-близо.

— Няма логика. Когато е поставена във фризер, водата отдава топлинната си енергия и се втвърдява. Тази Тук обаче продължава да отдава енергия и не се втвърдява. Сякаш съдържа неограничено количество енергия.

Сафиа плъзна поглед покрай парапета на платнохода. Продължаваше да се усеща миризма на озон. Спомни си парата, която се издигаше над водата близо до желязото.

— Рад-Х скенерът тук ли е?

Корал кимна и очите и се разшириха.