Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Но всичко това не успя да задържи и за миг вниманието на Сафиа.

Пред тях един каменен кей навлизаше във езерото. В края му, над водата, се полюшваше красива дървена лодка, арабски платноход, дълъг десетина метра. Корпусът му лъщеше, напоен с масло, и грееше ярко под лъчите на фенерчетата им. Златно покритие украсяваше парапетите и мачтите. Платната, безполезни тук, бяха прибрани и пристегнати.

Благоговеен шепот се надигна сред скупчилата се група.

Наляво широк воден тунел водеше към мрака.

На носа на лодката се издигаше женска фигура с голи гърди, ръцете скръстени благоприлично отпред, погледът вперен към пълноводния тунел.

Дори и от това разстояние Сафиа позна лицето на фигурата.

Савската царица.

— Желязо — каза до нея Омаха, забелязал накъде е насочено вниманието й. Завъртя лъча на фенерчето си към статуята на носа на кораба. Беше направена изцяло от желязо. Той тръгна към кея. — Изглежда пак се налага да плаваме.

12:32

На дъното на ямата Касандра се взираше в осакатеното тяло. Не знаеше какво би трябвало да чувства. Съжаление гняв, страх дори. Нямаше време да анализира чувствата си. Размишляваше усилено как да обърне това в своя полза.

— Качете го горе и го сложете в чувал за трупове.

Двамата командоси измъкнаха бившия си командир от останките на трактора. Други се качваха и слизаха през задния вход, изнасяха каквото можеше да бъде спасено от оборудването и поставяха заряди, с които да взривят масивния корпус на смазаното превозно средство. Трети разчистваха отломките с помощта на пясъчните бъгита.

Двама командоси развиваха дълга жица през една пролука в останките от трактора.

Всичко вървеше по план.

Касандра се обърна към един пустинен мотопед и го яхна. Пристегна шала и очилата си и потегли нагоре, към ръба на ямата. Щяха да минат още петнайсетина минути, докато заложат взривовете.

Когато изскочи над ръба на ямата, силата на бурята я завъртя. Ставаше все по-силна, дяволите я взели! Мотопедът забоксува, после гумите му намериха опора и Касандра го пришпори към командния център в една от малкото неразрушени сгради в селцето. Камионите бяха паркирани около нея.

Натисна спирачките, мотопедът спря с поднасяне, Касандра го подпря на стената и скочи.

Вътре ранени мъже лежаха на койки и одеяла. Мнозина бяха ранени при престрелката със странния отряд на Пейнтър. Беше чула докладите за бойните умения на онези жени. Как се появявали от нищото и изчезвали също там. Нямаха дори приблизителна представа за броя им.

Но сега всички бяха изчезнали. В онази дупка.

Касандра се приближи към една от койките. Санитар се грижеше за изпаднал в безсъзнание мъж, довършвайки превръзката на разкъсаната му буза. За голямата буца над веждата му санитарят не можеше да направи нищо.

Пейнтър може и да имаше девет живота като котките, но този път не беше паднал на краката си. Беше си ударил здраво главата при падането. Единствената причина да е още жив беше рохкавият пясък по вътрешния ръб на ямата, който беше смекчил падането му.

Съдейки по сърдитите коси погледи на хората й, те не се трогваха особено от добрия късмет на Пейнтър. Всички знаеха как е загинал Джон Кейн.

Касандра спря до долния край на койката.

— Как е той?

— Слабо сътресение. Еднакви и реагиращи зеници. Само е припаднало копелето.

— Ами събуди го тогава. Дай му да помирише някакви соли.

Човекът въздъхна, но се подчини. Предпочиташе да се погрижи за своите хора. Но Касандра все още ръководеше парада. И все още можеше да използва Пейнтър.

12:42

— И какво ще правим? — попита Омаха. — Ще гребем? Или ще слезем да го бутаме?

Гледаше назад от носа на Платнохода. Цялата им компания се беше качила на това излязло сякаш от приказка корабче. Барак се беше прегърбил над румпела. Клей стържеше коленичил златното покритие. Дани и Корал изглежда проучваха конструкцията на руля, зяпнали надолу през парапета при кърмата. Рахим се бяха пръснали по палубата и оглеждаха детайлите.

Отблизо корабчето беше още по-впечатляващо. Почти всички повърхности бяха позлатени. Имаше и удивително количество вградени перли. Подпорите бяха от масивно сребро Дори във въжетата бяха вплетени златни нишки. Беше си чиста проба царска баржа.

Но колкото и да беше красив, като плавателен съд беше в голяма степен неизползваем. Освен ако внезапно не се извиеше силен вятър.

Кара и Сафиа стояха на носа от двете страни на желязната Савска царица. Ходжата се беше подпряла на бастуна си.