Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— Ами давай, докосни я — каза Кара на Сафиа. Ходжата беше предложила същото.

Сафиа беше пъхнала здравата си ръка под шината на ранената, лицето й — набраздено от тревога.

— Не знаем какво ще стане.

В очите й Омаха зърна отражение от огъня при експлозията на трилитната камера. Сафиа погледна към новия екипаж на Платнохода. Боеше се да не ги изложи на опасност, особено чрез собствената си ръка.

Омаха пристъпи до нея и сложи ръка на рамото й.

— Саф, Касандра много скоро ще слезе тук с пушкалата си. Лично аз предпочитам да рискувам с тази желязна дама, отколкото с онази кучка със сърце от стомана.

Сафиа въздъхна. Омаха усети как се отпуска под дланта му, как се предава.

— Дръжте се — прошепна тя.

Протегна ръка и я положи върху рамото на желязната статуя, точно както Омаха беше сложил своята върху нейното. Когато дланта й осъществи контакт, Омаха усети лек гъдел от статично електричество да минава през тялото му. Сафиа изглежда не почувства нищо.

Нищо не се случи.

— Май не аз трябва да…

— Не — прекъсна я Омаха. — Не си дърпай ръката.

И усети лек трепет под краката си, сякаш водата под кораба беше започнала да ври. Много бавно лодката се плъзна напред.

Той се обърна.

— Освободете въжетата! — извика на другите.

Рахим побързаха да изпълнят нареждането и освободиха въжетата.

— Какво става? — попита Сафиа, без да отмества ръката си от желязното рамо.

— Барак, държиш ли румпела?

Близо до кърмата Барак махна с ръка да потвърди.

Корал и Дани тръгнаха бързо напред. Високата жена влачеше голям сандък.

Скоростта на Платнохода нарастваше плавно. Барак го насочи към отвора на пълноводния тунел. Омаха вдигна фенерчето си и го включи. Лъчът потъна в мрака.

Докъде ли стигаше? Накъде водеше?

Имаше само един начин да разберат.

Сафиа трепереше под дланта му. Той пристъпи по-близо, така че телата им да се опрат. Тя не възрази, дори се наведе леко назад. Омаха можеше да се досети за мислите й. Лодката не беше избухнала. Засега всичко беше наред.

Корал и Дани пак се бяха навели през парапета, после фенерчетата им светнаха.

— Помирисваш ли озона? — попита тя. — Да.

— Виж как над водата се вдига пара там, където влиза в контакт с желязото.

Всички наостриха любопитно уши.

— Какво правите бе, хора? — попита Омаха. Дани вдигна глава, целият зачервен.

— Провеждаме изследване.

Омаха извъртя очи. Брат му беше типичният луд учен. Корал се изправи.

— Във водата протича някаква каталитична реакция. Смятам, че се задейства от желязната дама. Поражда се някаква Движеща сила. — Наведе се отново през парапета. — Искам да направя някои тестове на водата.

Дани кимна, също като паленце, което маха доволно с опашка.

— Ще донеса една кофа.

Омаха ги остави да се занимават с научния си проект. За момента го интересуваше само едно — къде отиват. Забеляза че Кара го гледа… не, гледаше него и Сафиа.

Хваната в крачка, Кара отклони поглед към тъмния тунел отпред.

Омаха забеляза, че и ходжата прави същото.

— Знаеш ли къде ще ни отведе това? — попита той старицата.

Тя сви рамене.

— При истинското сърце на Убар.

Тишина се възцари на палубата, докато корабът се приближаваше към дългото тъмно гърло. Омаха погледна нагоре с абсурдното усещане, че ще види нощно небе. Разбира се, не видя нищо такова.

Тук те плаваха на десетки метри под пясъка.

12:45

Пейнтър се събуди изведнъж, давеше се, очите му горяха, Опита се да седне, но нещо го блъсна назад. Главата му звънеше като камбана. Светлината го изгаряше ледено. Стаята се люшкаше ужасно. Той се обърна настрани и повърна през ръба на някакво легло. Стомахът му се свиваше непоносимо.

— Буден си, виждам.

Гласът смрази трескавата болка в тялото му. Въпреки болезнения блясък на силната светлина той се обърна да погледне жената в долния край на леглото му.

— Касандра.

Беше облечена в камуфлажна униформа и пончо до коленете, стегнато на кръста с колан. Шапка висеше на гърба и, около врата й хлабаво се увиваше шал. Кожата й грееше на светлината, очите и святкаха още по-ярко.

Той се помъчи да седне. Двама мъже натиснаха раменете му.

Касандра им махна да го пуснат.

Пейнтър седна бавно в леглото. Дула на пистолети сочеха към него.

— С теб имаме делови разговор. — Касандра се отпусна на едно коляно. — Малката ти каскада унищожи голяма част от електронното ми оборудване. Макар че успяхме да спасим това-онова, включително и лаптопа ми. — Посочи към компютъра, поставен на един сгъваем стол. На екрана се виждаше сателитна карта на района с изображение на бурята в реално време.