Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

Пейнтър каза съвсем делово:

— Но аз съм по-добър. Това ми е работата.

Омаха стисна юмруци. Чул бе пълната увереност в гласа на другия мъж. Част от него искаше да избие с юмручни удари тази увереност, но друга част му вярваше. Той нямаше опита на Пейнтър. Кой би бил най-добрият избор? Как би могъл да ходи, когато му се искаше да хукне с всички сили към Сафиа? Болка стисна сърцето му в менгеме.

— И какво ще направиш, ако я намериш?

— Нищо. — Пейнтър продължи: — Ще разузная с каква човешка сила разполагат. Ще намеря слабото им място. Ще чакам подходящия момент.

Кара се обади с ръце на кръста:

— Ами ние?

Отговори и Корал, докато Пейнтър и Омаха продължаваха да се измерват с поглед.

— Имаме обезопасена квартира, която подготвихме като помощна база в Салала. Пари и запаси.

Естествено, че биха направили нещо такова, помисли с Омаха.

— Оръжия? — попита Кара. Корал кимна.

— Първо ще идем там. Ще вземем каквото ни е необходимо. Аз ще се свържа с Вашингтон. Ще ги уведомя за обстновката. Ще уредя допълнителни…

— Не — прекъсна я Пейнтър. — С никого няма да се свързваш. Аз ще се свържа с вас при първа възможност. Ще действаме самостоятелно. Без външна помощ. Омаха разчете мълчаливите послания, които преминаха между Пейнтър и неговата партньорка. Изглежда Пейнтър подозираше не само оманското правителство в изтичане на информация, а и собственото си. Онази жена, Касандра Сан-чес, през цялото време се беше движила с една крачка пред тях. Явно разполагаше с вътрешна информация. Пейнтър обърна поглед към Омаха.

— Съгласни ли са всички с този план?

Омаха кимна бавно, макар че чувстваше врата си като пълен с метална арматура. Пейнтър понечи да се обърне, но Омаха го спря и пристъпи по-близо до него. Измъкна пистолета изпод наметалото си и му го подаде.

— Ако ти се открие сгоден случай… някаква възможност…

— Ще го взема — каза той и прие оръжието.

Омаха отстъпи назад и Пейнтър яхна жребеца. Щеше да язди без седло и с импровизирана юзда от корабно въже.

— Ще се видим в Салала — промърмори той и срита коня в тръс, после в пълен галоп, приведен ниско над гривата му.

— Надявам се да е толкова добър в шпионирането, колкото и в ездата — каза Кара.

Омаха гледаше след Пейнтър, докато той не изчезна зад един завой на шосето. После групата потегли отново, бавно, твърде бавно, към очакващия ги град.

15:42

Сафиа се наведе над топографската карта на район Дофар, Разстлана върху капака на джипа. В центъра й лежаха дигитален компас и пластмасова линийка. Тя промени леко положението на линийката върху картата, подравни я по същата ос, върху която лежеше гробницата на Наби Имран. Преди да си тръгнат оттам, беше се забавила, колкото да направи прецизното измерване с лазерно калибрирания компас.

— Какво правите? — попита Касандра иззад рамото и сигурно за пети път.

Сафиа за пореден път не й отговори, а се наведе още повече и почти заби нос в картата. „Това е най-доброто, което мога да направя без компютър.“ Протегна ръка.

— Химикалка.

Кейн бръкна в един вътрешен джоб на якето си и и подаде химикалка. Вдигнала поглед за миг, Сафиа мерна пистолета, прибран в презраменния му кобур. Пое предпазливо химикалката от пръстите му. Постара се да не среща погледа му. Този мъж я изнервяше повече и от Касандра, разклащаше решимостта й.

Концентрира се върху картата и насочи цялото си внимание върху загадката. Синя черта започваше от гробницата на Наби Имран и пресичаше района. Тя проследи с пръст чертата, търсейки едно определено име по пътя и върху картата.

Имаше известна представа какво ще открие.

Когато пръстът и подмина Салала, линиите върху топографската карта се умножиха в началото на пресечения терен в подножието, а после и в самите планини. Тя проследи линията синьо мастило до мястото, където се пресичаше с една черна точка на върха на стръмно възвишение. Там пръстът й спря и почука по картата.

Касандра се наведе по-близо и прочете името, отпечатано под пръста на Сафиа.

— Джебал Ейтеен.

— Планина Ейтеен — каза Сафиа и впери поглед в черната точка, която отбелязваше малката планина. — На върха и има друга гробница. И също като това място и другото е почитано от всички религии — християнската, юдейската и ислямската.

— Чия е гробницата?

— На друг пророк. Аюб, иначе — Йов. Касандра я изгледа намръщено и с недоумение. Сафиа обясни:

— Йов го има и в Библията, и в Корана. Той бил богат човек от добро семейство, който дълбоко вярвал в Бог. Като изпитание му било отнето всичко — богатството, децата, дори здравето му. Толкова ужасни били болестите му, че го прогонили и го принудили да живее сам-самичък тук. — Тя чукна с пръст по картата. — На върха на планина Ейтеен. Въпреки изпитанията обаче Йов все така пламенно и искрено почитал Бога. Като награда за верността му Бог казал на Йов „удари земята с крак“. Избликнал извор, от който Йов пил и се изкъпал. Изцерил се от болестите си и си върнал младостта. Прекарал целия си живот в планина Ейтеен и тук бил погребан.