Джеймс Ролинс - Пясъчна буря

— И според вас това място е следващата спирка по пътя към Убар?

— Ако първият пътен знак е бил поставен в тази гробница, логично би било следващият да е на подобно място. В друга гробница на свещен персонаж, почитан от всички религии в района.

— Значи там трябва да отидем. Касандра посегна към картата.

Сафиа я спря, като сложи решително ръка върху разгънатата карта.

— Не можем да бъдем сигурни какво ще открием там и дали въобще ще открием нещо. И преди съм ходила в гробницата на Йов. Тогава не открих нищо, което да я свързва с Убар. А и не знаем откъде да започнем търсенето. Нямаме друго желязно сърце. — Отново си спомни как сърцето се беше заклатило върху мраморния олтар като компас. — Ще минат години, докато открием следващото парченце от мозайката.

— Точно затова сте с нас — каза Касандра, дръпна картата изпод ръката и и махна на Кейн да вкара затворничката обратно в джипа. — За да разрешите тази гатанка.

Сафиа поклати глава. Задачата изглеждаше невъзможна. Или поне така и се искаше да внуши на Касандра. Въпреки Думите си самата тя имаше ясна идея как следва да действа, но още не знаеше как да впрегне това в своя полза.

Качи се отзад с Касандра и се настани на седалката, докато джипът завиваше през портата. На улицата вън продавачите бяха започнали да прибират стоката си с превалянето на следобеда. Едно улично куче, само кожа и кости, се влачеше омърлушено между пясъчната ивица и количките. Вдигна нос, когато един кон мина бавно зад редицата сергии, воден от мъж, облечен от главата до петите в бедуински пустинен плащ.

Джипът продължи по улицата към друго мицубиши, паркирано в края й. Оттам процесията щеше да продължи към планинското подножие.

Сафиа погледна към GPS устройството, вградено в таблото. Улиците сочеха навън като радиуси на окръжност. Напускаха града.

Отиваха в поредната гробница.

Надяваше се да не е нейната.

16:42

Проклетите скорпиони…

Доктор Жак Бертран смачка черния брониран натрапник с тока на ботуша си, преди да се настани на чергата, с която беше застлано работното му място. Беше излязъл за няколко минути, колкото да донесе още вода от ландроувъра си, а скорпионите вече бяха нападнали сенчестата му ниша в скалната стена. В тези сурови земи на бурени и камънаци нищо не оставаше неизползвано. Дори и малко местенце на сянка.

Жак се просна по гръб в нишата. На тавана й имаше надпис на епиграфски южноарабски, което беше характерно за древните погребални крипти. Теренът наоколо беше пълен с такива, всичките засенчени от гроба на Йов на върха на възвишението, където работеше той. Целият район се беше оказал гробище. Това беше третата крипта, която документираше, и последната за този дълъг, непоносимо горещ ден.

Вече си мечтаеше за хотелския си апартамент в Салала Хилтън, за едно топване в басейна и чаша изстудено шардоне.

С тази мисъл той решително се хвана на работа. Прокара четка от камилски косми по надписа и го почисти за последно. Като археолог със специализация в древните езици Жак беше получил стипендия по един проект, чиято задача бе да картографира ранни семитски надписи, проследявайки ги от миналото до настоящето. Арамейски, елимейски, палмиренски, набатейски, самаритски, еврейски. Гробниците бяха богати източници на писмено слово, обезсмъртили молитви, похвални слова и епитафии.

Жак потръпна и свали четката. Внезапно го обзе усещането, че някой го наблюдава. Заля го на вълни като някакво първосигнално чувство за опасност.

Изправи се на лакът и погледна надолу покрай краката си. Бандити и крадци тук имаше колкото искаш. Ала в сянката на гроба на Йов, дълбоко уважавано светилище, никой не би рискувал да извърши престъпление. Би било равносилно на смъртна присъда. Понеже знаеше това, Жак беше оставил пушката си в роувъра.

Плъзна поглед по огряната от слънцето земя навън.

Нищо.

Въпреки това издърпа краката си навътре в нишата. Ако навън имаше човек с лоши намерения, може би нямаше да го забележи.

Трополене на търкалящо се по стръмен склон камъче се чу някъде отляво. Той наостри слух с чувството, че е попаднал в капан.

После нещо се появи на входа на криптата.

Движеше се небрежно и лениво, ала уверено в силата си. Червената му козина, прошарена от сенките, се сля с червената скала.

Жак затаи дъх, попаднал в капан между ужаса и удивлението.

Беше чувал слухове, предупреждавали го бяха за присъствието им в пущинаците на Дофарските планини. Pantera pardus nimr. Арабският леопард. Почти изчезнал вид, но не достатъчно изчезнал, ако питаха него.