Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

За жалост познанията на Лиза по физиология явно бяха привлекли вниманието към нея. Бяха я изолирали в научното крило, където и пиле не можеше да прехвръкне. Охраната там, изглежда, се поемаше само от елита на пиратите под непосредствения контрол на техния предводител, татуирания маор Ракао. Комуникационният център се охраняваше по подобен начин. Всичко това го бяха разбрали благодарение на Джеси, който се беше присламчил към пиратското стадо, понеже говореше свободно езика им.

Колкото до Монк, функциите му се бяха ограничили до еднолична силова структура. Прост мускул. Друго не можеше и да направи. Дори да щурмуваше научното крило като герой от каубойски филм, как щеше да избяга с Лиза? И къде щеше да отиде? Корабът се носеше с максимална скорост през океана и единственият път за бягство беше през борда. Кофти план, откъдето и да го погледнеш.

Рано тази сутрин Монк беше излязъл на една от палубите да огледа морето. Корабът беше навлязъл дълбоко сред Индонезийските острови и плаваше из лабиринт от малки атоли, стотици обрасли с джунгла възвишения, щръкнали като пръсти към небето. Дори да стигнеха до някое от тези островчета, бързо щяха да ги открият.

Ако се спогодяха някак с тигровите акули, тоест.

Така че Монк трябваше да си наляга парцалите и да чака сгоден момент.

Но това още не означаваше, че не може да свърши нещо полезно.

Като това сега.

Да сервира обяд.

Плана си го биваше. Трябваше да намери начин да влезе в контакт с Лиза. За да знае тя, че не е сама, и още по-важно — за да координират действията си, когато Монк преценеше, че моментът е назрял. И понеже не можеше да се свърже пряко с Лиза, му трябваше посредник.

Стигна до двойната врата. Вдигна подноса към двамата пазачи и измърмори малайския еквивалент на „време е за обяд“.

Единият се обърна и потропа с приклада на пушката си по вратата. След миг друг пазач, който стоеше на пост вътре, отвори и надникна. Видя Монк и му махна да влезе в президентския апартамент.

Стюард, или може би иконом, в пълна униформа, с фрака и всичко, се завтече да го пресрещне. Опита се да вземе подноса от ръцете му, но Монк му изръмжа свирепо на малайски, вживял се в ролята си, и го изблъска грубо встрани. Икономът залитна и размаха ръце, при което пазачите се изхилиха гръмогласно.

Монк влезе в големия салон на апартамента. Малко валмо дим откъм един шезлонг на терасата го насочи към целта.

На шезлонга се беше излегнал Райдър Блънт, с плувки на цветчета и наметнат халат с логото на кораба, с кръстосани при глезените крака и рошава руса коса. Пушеше дебела пура и зяпаше точещите се отстрани островчета. Бягството беше толкова близо и в същото време толкова непостижимо. Сякаш в унисон със зловещото настроение, хоризонтът трупаше тъмни облаци.

Монк се приближи, но милиардерът с нищо не показа, че е забелязал присъствието му. Типично за богаташите — да се правят, че обслужващият ги персонал не съществува. Или пък беше израз на презрение към пирата, дошъл да му сервира обяд. Икономът на Райдър вече беше подготвил за целта една малка масичка на балкона.

Сребро, кристал и колосани салфетки.

Май не беше лошо да си цар.

Монк се наведе да остави подноса на масата и прошепна пътьом в ухото на Блънт:

— Не реагирайте — каза на английски. — Аз съм Монк Кокалис от американския екип.

Единствената реакция на милиардера се ограничи до още по-голямо валмо дим.

— Партньорът на доктор Къмингс — прошепна на свой ред той. — Мислехме ви за мъртъв. Пиратите пратиха след вас…

Монк нямаше време да обяснява.

— Да, знам… на онези типове им се случи случка с раци. Икономът се появи откъм салона.

Райдър му даде знак да се върне и каза високо:

— Не е необходимо, Питър. Благодаря ти.

Монк се зае да разтовари подноса. Повдигна един от сребърните капаци, колкото да се видят двете малки радиостанции в чинията отдолу.

— Допълнително ястие за вас и Лиза. — Върна капака на мястото му и повдигна следващия. — Както и десерт, разбира се.

Два пистолета малък калибър. Един за Райдър и един за Лиза.

Очите на милиардера се разшириха. Очевидно схващаме бързо.

— Кога? — попита само.

— Ще държим връзка по радиостанциите. На осми канал. Него пиратите не го използват. — Двамата с Джеси бяха използвали тази дължина на вълната цял ден, без никой да се усети. — Ще можете ли да предадете радиото и пистолета на Лиза?

— Ще се постарая.

Монк се изправи. Не смееше да се бави повече, за да не събуди подозрителността на пазачите.