Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— А, да, под последния похлупак има оризов пудинг.

И тръгна назад към салона. Чу Райдър да мърмори след него:

— Ега си гадорията… пудинг с ориз.

Монк въздъхна. Богатите бяха най-щастливи, когато има за какво да мрънкат. Стигна до двойната врата и излезе в коридора. Един от пазачите го попита нещо на малайски.

Вместо отговор Монк навря пръст в лицето му, изръмжа нещо нечленоразделно и продължи към асансьора.

За щастие асансьорът още беше на етажа и вратите се отвориха веднага. Той се мушна вътре точно когато започваше следващото парче на АББА.

Изпъшка страдалчески.

Радиото на колана му изписука. Монк го вдигна към устните си.

— Какво? — попита тихо.

— Чакай ме в каютата — каза Джеси. — Слизам.

Бяха намерили празна каюта, която превърнаха в база на операцията.

— Какво става?

— Говори се, че днес сме щели да спрем в някакво пристанище. Надуват двигателите, за да стигнем преди мръкнало. По метеорологичния канал предупреждават за буря в района на Индонезийските острови, бързо набирала сила. Така че трябва да спрат някъде.

— Ще те чакам — каза Монк и прекъсна връзката. Закачи радиото на колана си и затвори очи. Може пък късметът да им се усмихваше най-после. Запресмята наум, като припяваше несъзнателно с АББА. „Пробвай си късмета с мен“.

Е, песента всъщност не беше лоша.

13:02

Лиза сведе поглед към пациентката си. Жената беше облечена със синя болнична роба и свързана към какви ли не мониториращи машини. Двама санитари чакаха в съседната стая.

Лиза ги беше помолила да я оставят насаме с пациентката.

Сега стоеше до леглото и се бореше с чувството си за вина.

Знаеше данните за пациентката наизуст: бяла жена, ръст метър и шейсет, петдесет и пет килограма, руса коса, сини очи, белег от апендектомия долу вляво на корема. Радиографското изследване беше показало старо и добре зараснало счупване на лявата ръка под лакътя. Биографичните данни, събрани от Гилдията, разясниха и причината за счупването — падане от скейтборд.

Лиза помнеше наизуст и резултатите от кръвните тестове на жената — чернодробни ензими, урея, креатинин, жлъчни киселини, клетъчно броене. Знаеше и последните резултати от изследванията на урината и фекалните култури.

До леглото имаше малка количка с подредени инструменти за преглед — отоскоп, офталмоскоп, стетоскоп, ендоскоп. От сутринта ги беше използвала всичките, многократно. На нощното шкафче до леглото белееха сгънатите на хармоника графии от снощните кардио и енцефалограми. Беше ги Разглеждала сякаш часове. През целия вчерашен ден се беше занимавала с това — изчела беше подробно медицинския картон с историята на заболяването, както и повечето доклади на вирусолозите и бактериолозите, които Гилдията беше стоварила на борда.

Пациентката не беше в кома. Най-точно беше да се каже че е в състояние на кататоничен ступор. Наблюдаваше се силно изразена cerea flexibilitis — восъчна еластичност. Тоест, ако сгънеш, разгънеш или преместиш някой от край. ниците й, той си оставаше в това положение, като на манекен. Дори ако позицията е болезнена… както Лиза се беше уверила лично.

На практика Лиза вече знаеше всичко за тялото на жената.

Налегна я внезапна умора и тя реши да спре за миг и да погледне на пациентката си от друг ъгъл.

Не с инструменти и тестове, а емоционално.

Да види човека, скрит зад резултатите от изследванията.

Доктор Сюзан Тунис беше уважаван учен с обещаваща кариера. Дори беше намерила мъжа на мечтите си. И като се изключеше фактът, че Сюзан беше омъжена от пет години, животът й много приличаше на Лизиния. Сполетялата я беда беше просто напомняне колко крехки са очакванията ни, надеждите и мечтите, животът ни.

Лиза посегна и стисна лекичко ръката на Сюзан. Латексовите ръкавици отнеха човешкото от жеста.

Така или иначе, пациентката не реагира.

Вратата на апартамента се отвори и санитарите в съседната стая се размърдаха. Лиза чу гласа на доктор Девеш Патанджали — шефът на научния екип, пратен от Гилдията, идваше на посещение.

Тя пусна ръката на Сюзан.

Девеш влезе. Вездесъщата му сянка, Сурина, се плъзна към един стол във външната стая и приседна чинно с ръце в скута. Съвършената компаньонка… съвършена в своята смъртоносна ефикасност.

Девеш подпря бастуна си до вратата и се приближи до Лиза.

— Виждам, че тази сутрин сте се запознали отблизо с нашия нулев пациент.

Лиза скръсти ръце и не каза нищо. Девеш за пръв път от случая с детето повеждаше нещо като разговор с нея. Повече време прекарваше с Анри в токсикологичната лаборатория и с Милър в лабораторията по инфекциозни болести. Нея беше оставил да работи на спокойствие. Колкото до самата Лиза, тя се хранеше сама в каютата си или тук, в апартамента.