Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— Наистина сте удивителна — каза Девеш. — Знаех си, че с право ви оставих жива.

Въпреки прикрития комплимент в последното изречение Лиза чу най-вече завоалираната заплаха.

— И така стигаме до централния въпрос, въпроса „защо“ — продължи Девеш. — Защо му е на вируса да се пъха в главите ни?

— Чернодробен метил — каза Лиза.

Репликата се оказа достатъчно несвързана, за да привлече най-после пълното внимание на Девеш.

— Я повторете?

— Чернодробният метил е пример за решимостта на природата. Повечето метили имат жизнен цикъл, който изисква три гостоприемника. Човешкият чернодробен метил снася яйца, които се изхвърлят от тялото чрез изпражненията, които след това попадат в канализацията, в реките и така нататък и биват погълнати от охлюви. Тогава от яйцата се излюпват миниатюрни червейчета, които напускат охлюва и търсят следващия си гостоприемник — някоя минаваща риба. След това рибата се озовава в нечий тиган, оттам в нечий стомах, откъдето червейчето се придвижва до черния дроб, постепенно се превръща в зрял метил и си живее доволно и честито.

— И целта на тази лекция е?…

— Щамът на Юда може би прави нещо подобно. Особено ако се има предвид ланцетовидният чернодробен метил. Dicrocoelium dendriticum. Той също използва три гостоприемника — преживно животно, охлюв и мравка. За мен най-интересен е етапът с мравката.

— Защо — Когато се озове вътре в мравката, метилът започва да контролира нервните й центрове, променя поведението й. И по-точно, когато слънцето залезе, метилът принуждава мравката да се покатери до върха на някоя тревичка и да чака там, докато не я изяде някоя пасяща крава. Ако това не стане, след изгрев слънце мравката се връща в мравуняка си, а на следващата нощ процедурата се повтаря. Метилът използва мравката като един вид личен автомобил — И смятате, че вирусът прави нещо подобно?

— В известен смисъл — може би. Но исках най-вече да подчертая колко изобретателна е природата, науми ли си да завладее някаква територия. А мозъкът, който е стерилен и недостъпен, определено минава за девствена територия, която природата ще се опита да завладее, като при метила и мравката.

— Гениално. Аспект, който си струва да се разработи, несъмнено. Боя се обаче, че в кацата с мед може да е попаднала и лъжичка катран. — Девеш се върна към компютъра. Докато разговаряха, машината зареждаше видеоматериал. — Споменах, че вирусът прониква в гръбначномозъчната течност на всички пациенти, оцелели след първичната бактериална атака. Ето какво става, когато проникне.

Девеш пусна видеото.

Нямаше звук, само картина. Двама мъже с бели престилки се опитваха да вържат за леглото гърчещ се гол мъж с обръсната глава и прикачени към черепа и гърдите електроди. Мъжът се бореше яростно, ръмжеше и се пенеше. Макар да личеше, че е сериозно болен, с отворени рани и почернели мехури, успя да измъкне едната си ръка от стегнатите каиши. Посегна с мълниеносно движение и издра един от санитарите, а след това се изправи в леглото и заби дълбоко зъби в ръката му.

С това видеото свърши.

Девеш изключи монитора.

— Вече получаваме доклади за подобно маниакално поведение и при други пациенти — онези, които са били заразени най-рано.

— Може да е друг вид кататония. Кататоничният ступор е само един от видовете. — Лиза кимна към пациентката на леглото. — Има и друг вид, един вид огледален образ на ступора — кататонична превъзбуда. Характеризира се с екстремална хиперактивност, разкривяване на лицевите черти, Животински крясъци и психотична агресивност.

Девеш стана и се обърна към болничното легло.

— Две страни на една и съща монета — измърмори и плъзна замислен поглед по неподвижната жена.

— Онзи човек на видеото — попита Лиза. Беше забеляза ла, че филмът не е заснет на кораба — обстановката в помещението беше съвсем различна. — Кой е той?

Девеш кимна тъжно към леглото.

— Съпругът й.

Лиза се напрегна до крайност. Впери поглед в жената на леглото. „Съпругът й…“ — Двамата са били изложени на заразата едновременно — каза Девеш. — Открити на яхта, заседнала върху риф близо до остров Рождество. Вашият неизвестен пациент долу, онзи с разяждащата плътта бактерия, изглежда, е преплувал до брега. Тези двамата ги намерихме на яхтата. Твърде слаби, на крачка от смъртта.

Ето как Гилдията бе разбрала за всичко това. Девеш кимна към жената.

— Което, разбира се, логично води до въпроса защо съпруга е получил пълен шизоиден срив, а нашата пациентка тук възвръща физическото си здраве и остава щастливо и самодоволното състояние на кататония? Смятаме, че в отговора на този въпрос може да се крие възможно лечение за всички заразени.