Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— След като придобихте представа за състоянието на мода ценна пациентка, какво можете да ми кажете за нея?

Макар че се усмихваше, заплахата лъхаше от думите му на вълни.

Лиза си спомни хладнокръвното убийство на Линдхолм. Убийство с единствената цел да послужи за урок — бъдете полезни. Девеш очакваше от нея резултати, нестандартни решения, които са убягнали на другите учени. Имаше чувството, че я е оставил толкова време насаме с пациентката именно за да я предпази от чуждите мнения относно диагнозата.

Девеш искаше личната й, неповлияна преценка.

Ала тя помнеше собствените му думи за вируса, за онова, което прави вътре в жената. „Използва я за инкубатор“.

Лиза застана до леглото и вдигна ръкава на жената, оголи ръката й до лакътя. Според картона крайниците й били покрити с мехури и Кървящи обриви. Сега обаче кожата й беше чиста и здрава. Май не ставаше въпрос само за „инкубация“.

— Щамът на Юда я лекува — каза Лиза с пълното съзнание, че в момента я подлагат на тест. — Или по-точно, вирусът внезапно е решил да превърти лентата назад. По някаква незнайна причина е започнал да трансформира смъртоносните бактерии в тялото й в първоначалния им безвреден вариант.

Той кимна.

— Измита същите онези плазмиди, които е вкарал в бактериите й. Но защо?

Лиза поклати глава. Не знаеше. Поне не със сигурност.

Девеш се усмихна и това придаде на лицето му топло и дружеско изражение.

— Този въпрос препъна и нас — каза той.

— Аз обаче имам хипотеза — каза Лиза.

— Сериозно? — В гласа му звънна нотка на изненада. Лиза го погледна в очите.

— Тялото й се възстановява, но аз се запитах защо пациентката още е в кататония. Ступор като този възниква само при травма на главата, цереброваскуларна болест, метаболитно заболяване, алергична реакция към медикаменти или енцефалит.

Постави ударение върху последната причина.

„Енцефалит“.

Възпаление на мозъка.

— Направи ми впечатление, че липсват резултати от един важен тест — каза тя. — Пункция и изследване на цереброспинална течност. В документацията, която ми дадохте, този тест не е описан. Предполагам, че все пак сте го направили, за да проверите течностите около мозъка й.

Девеш кимна.

— Бахут сахи. Браво на вас. Да, направихме го.

— И сте открили в течността щама на Юда. Още едно кимване.

— Казахте, че вирусът заразява единствено бактерии, че ги превръща в малки чудовища, но не може да нахлуе директно в човешките клетки. Това обаче не му пречи да плува в мозъчната течност. Именно това имахте предвид, когато споменахте за инкубация. Вирусът е в главата й.

Той въздъхна и кимна.

— Да, изглежда, там иска да отиде.

— Значи феноменът не се наблюдава само при този пациент?

— Да. Накрая стига до мозъците на всички жертви… или поне онези, които са оцелели от първичната бактериална атака.

Махна й към компютърната конфигурация в ъгъла на стаята и тръгна натам. Докато той отваряше и затваряше лрозорци на екрана, Лиза продължи да крачи напред-назад при долния край на леглото и да разсъждава на глас.

— Никой организъм не е зъл просто от любов към злото. Дори вирусите. Трябва да има причина за токсичната трансформация, която причинява на бактериите. Широкият спектър на трансформираните бактерии изключва възможността за случайно явление. Затова се запитах — какво печели вирусът от всичко това?

Девеш кимна, насърчаваше я да продължи. Видно беше обаче, че заключенията й не са нещо ново за него. Просто продължаваше да я изпитва.

Лиза впери поглед в пациентката.

— Какво печели? Печели достъп до забранена територия — човешкия мозък. Доктор Барнхарт спомена, че деветдесет процента от клетките в нашето тяло не са човешки. Повечето от тези „наематели“ са бактериални клетки. Едно от малкото места, които са останали недостъпни за бактериални и вирусни инфекции, са нашите черепи. Мозъците ни са защитени срещу инфекции, съществуват в състояние на стерилност. Телата ни са развили една почти непроницаема защита — кръвно-мозъчната бариера. Филтър, през който до мозъка достигат кислородът и хранителните вещества от кръвта, и кажи-речи нищо друго.

— И ако нещо иска да се добере до вътрешността на черепите ни? — подсказа й Девеш.

— Ще предприеме масирана атака, за да преодолее кръвно-мозъчната бариера. Иначе казано, ще обърне собствените ни бактерии срещу нас и ще отслаби съпротивителните сили на организма дотолкова, че вирусът да се промъкне през бариерата и да се настани в мозъчната течност. Това е биологичното предимство, което вирусът постига, като превръща бактериите ни в токсични микроорганизми.