Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Сейчан изруга тихо, ядосана, че и този път разковничето е било току под носа й.

Вигор продължи:.

— Вярвам, че това е един от трите „пайцу“, връчени на Марко и роднините му. — Вдигна очи и ги изгледа. — Вярвам също, че това е и първият ключ.

— Значи идеята за Хагия София… — подхвана Грей.

— Води към втория ключ — довърши Вигор. — Още два липсващи паспорта, още два липсващи ключа.

— Но откъде сте сигурен? — попита Сейчан.

Вигор обърна златното кюлче. Там имаше една-единствена буква, затова пък гравирана детайлно. Буква от ангелската писменост.

Вигор почука с пръст по буквата. — Това е първият ключ.

Грей разбра, че монсеньорът е прав. Вдигна поглед към масивната църква отсреща. Хагия София. Вторият ключ сигурно беше скрит там, но сградата беше огромна. Беше като да търсиш златна игла в купа сено. Можеше да отнеме дни. Вигор, изглежда, усети насоката на мислите му. Вече пратих човек да огледа църквата — специалистът по история на изкуството, който ми помогна с ангелската загадка в Кулата на ветровете.

Грей кимна. Погледът му се спря отново на ангелския символ, но мислите му бяха другаде. Не можеше да се отърси от тревогата си за Монк и Лиза. Бяха попаднали в центъра на бурята. И ако не измислеше как да се свърже безопасно с Вашингтон, може би имаше друг начин да помогне на приятелите си — като стигне до края на тази загадка преди Гилдията.

Да намери Града на мъртвите и да открие лекарството.

Преди да го е направила Гилдията.

Загледа се в изгрева и си спомни думите на Вигор как Истанбул бил мястото, където Марко пресякъл границата между Азия и Европа. Още от основаването си древният град беше един от основните кръстопътища на географския свят. На север лежеше Черно море, на юг — Средиземно. Помежду им се лееше Босфорът, централен търговски и мореплавателски маршрут. Но което беше по-важно от гледна точка на историята, Истанбул се простираше на два континента. Единият му крак беше в Европа, другият — в Азия.

Същото можеше да се каже за мястото на града в потока навремето.

Единият му крак беше в настоящето, другият — в миналото.

Вечно на кръстопът.

Което в някаква степен можеше да се каже и за самия Грей.

Още разсъждаваше върху всичко това, когато се чу тих телефонен звън. Вигор се обърна, бръкна в един от предните джобове на раницата си и измъкна телефон. Погледна изписания на екранчето номер, свъси вежди и каза:

— Вашингтонски код.

— Сигурно е директор Кроу — предупреди го Грей. — Не му казвай нищо. И гледай разговорът да е възможно най-кратък, за да не го проследят. Даже е редно да извадим след това батерията на телефона, за всеки случай.

При тази проява на параноя Вигор завъртя очи и вдигна капачето на телефона.

— Pronto.

Слуша няколко секунди, като смръщваше все повече чело.

— Chi parla? — попита накрая с ясно доловимо напрежение. Каквото и да му отговориха отсреща, то явно го потресе. Той се обърна и подаде телефона на Грей.

— Директор Кроу ли е? — попита тихо Грей. Вигор поклати глава.

— По-добре се обади.

Грей взе телефона и го вдигна до ухото си.

— Ало?

Гласът, който чу, трудно можеше да се сбърка, ако не заради друго, то заради силния египетски акцент. Думите на Насър смразиха кръвта му.

— Баща ти и майка ти са при мен.

6 юли, 12:42

„Господарката на морето“

Ега ти и спасителната мисия…

Прав в асансьор в централната част на кораба, Монк крепеше на длан поднос с обяд. Карабината беше преметната на другото му рамо. От малките колонки в асансьора се лееше песен на АББА. Пътуването от корабните кухни до най-горната палуба продължи толкова дълго, че докато стигне своя етаж, Монк вече припяваше под нос в такт с музиката.

Мили Боже…

Вратите най-после се отвориха, точно когато си мислеше, че няма да издържи повече. Закрачи по коридора към пазачите при двойната врата в дъното. Мърмореше си под нос — упражняваше нищожния си малайски. Джеси беше свил някаква боя, за да потъмни лицето и ръцете на Монк — бе имитирал маскировката на мъртвеца в каютата на Лиза, чийто труп Монк дискретно беше хвърлил през борда.

Така де, очи, които не се виждат, се забравят.

Като последен щрих към маскировката Монк беше увил шала около долната половина на лицето си.

Когато си в Рим…

През изминалото денонощие Джеси беше научил Монк на няколко често употребявани израза на малайски, официалния език на пиратите тук. Уви, новопридобитите му познания по езика не стигаха да си отвори път през кордона охрана около Лиза. С Джеси бяха пообиколили кораба и така разбраха, че част от учените и прилежащият им помощен персонал са настанени на отделен етаж, а редовият медицински екип продължава да се грижи за болните из целия кораб.