Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— Но щом научен екип на Гилдията се занимава с вируса, защо са ви пратили по следите на Марко Поло? С какво е толкова важен историческият аспект на загадката?

Отговори му Грей — цитира последния ред от текста на Марко:

— „Онази тъмна добродетел, която спаси всинца ни“. На мен това ми звучи като лекарство.

Сейчан кимна.

— Марко е оцелял, както и част от хората му. Дори Гид. дията не би посмяла да пусне на свобода подобен вирус, ако не разполага с начин да го контролира.

— Или поне да открие източника му — добави Грей. Вигор зарея поглед към града.

— Има и други въпроси без отговор. Какво е станало с брат Агреер? Какво е уплашило папската власт?

Ала за Грей имаше и един още по-важен въпрос.

— И къде точно в Индонезия се е разразила епидемията.

— На отдалечен остров. За щастие, наблизо няма големи струпвания на население.

— Остров Рождество — допълни Грей. Сейчан го погледна изненадано. Друго потвърждение не му трябваше.

Грей се облегна рязко назад. Всички го гледаха озадачено. Монк и Лиза бяха отишли на Рождество, за да проучат същата тази болест. Отишли бяха, без да имат представа срещу какво се изправят… нито за интереса на Гилдията. Трябваше да го съобщи някак на Пейнтър. Но при наличието на къртица в Сигма дали това не би поставило приятелите му в още по-голяма опасност, дали не би нарисувало мишена на челата им?

Нужна му беше повече информация.

— На какъв етап е операцията на Гилдията в Индонезия?

— Не знам. Чудо е, че научих и толкова.

— Сейчан… — Грей я изгледа предупредително.

Очите й се присвиха тревожно. С адреналиновата буря във вените си Грей почти взе реакцията и за чиста монета.

— Аз… наистина не знам, Грей. Защо? Какво има?

Грей издиша продължително, стана и отиде при парапета. Трябваше му време да помисли, време, през което новите факти да се слегнат в главата му.

За момента знаеше със сигурност само едно. Трябваше да прати съобщение до Вашингтон.

01:04

Вашингтон Хариет Пиърс се мъчеше да успокои съпруга си. Тази й задача се утежняваше допълнително от факта, че той се беше заключил в банята на хотелската стая. Хариет притискаше парче мокър плат до сцепената си устна.

— Джак! Отвори!

Беше се събудил преди два часа, съвсем объркан. Не му се случваше за пръв път. Синдромът на залеза. Срещаше се често при болни от Алцхаймер. Представляваше състояние на повишена възбудимост след залез-слънце, когато тъмнината внася Допълнително объркване в иначе познатата обстановка.

А те дори не си бяха у дома.

На всичкото отгоре хотел „Финикс Парк“ беше втората им спирка в рамките на по-малко от денонощие. Първо в апартамента на доктор Корин, а сега тук. Но указанията на Грей бяха изрични — когато я беше прегърнал уж да си вземат довиждане, й беше прошепнал какво трябва да направи. Че след като доктор Корин ги заведе в апартамента и си тръгне, те трябва незабавно да напуснат и да се настанят в хотел, по възможност в другия край на града, като платят в брой и се регистрират под фалшиво име.

Като допълнителна предпазна мярка.

Ала всичко това беше влошило състоянието на Джак. Вече цял ден не си беше пил тегетрола, който контролираше резките обрати в настроението. Беше му свършил и пропранололът, медикамент, който регулираше кръвното наляга-не и намаляваше тревожността.

Нищо чудно, че се събуди твърде рано, объркан, дори изпаднал в паника. От месеци не беше имал толкова тежък пристъп.

Виковете му и трополенето из малкия хотелски апартамент я събудиха. Изобщо не беше смятала да заспива, но сънят я беше надвил, както седеше на стола пред малкия телевизор. Беше го включила на Фокс Нюз. Звукът беше намален почти докрай, само колкото да чуе, ако отново споменат името на Грей.

Стресната от вика на мъжа си, тя изтича в спалнята. Глупава грешка. Никога не изненадвайте пациент в подобно състояние. Джак я разкара от пътя си с удар през устата. Кръвта му така беше кипнала, че мина половин минута, преди да я познае.

Когато най-сетне разбра какво е направил, се скри в банята. Хариет го чу как хлипа зад вратата. Точно затова я беше заключил.

Мъжете от семейство Пиърс не плачеха.

— Джак, отвори. Няма нищо. Обадих се в аптеката и всеки момент ще донесат лекарството. Всичко е наред.

Знаеше, че поема риск, като поръчва медикаментите по телефона. Но не можеше да заведе Джак в болница, а без лечение деменцията му щеше бързо да се влоши. Освен това управата на хотела едва ли щеше да търпи още дълго виковете му. Ами ако извикаха полиция?