Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Вигор присви очи.

— Хм… долу-горе по това време Италия е била застигната от друга голяма епидемия на бубонна чума.

— Именно — каза Сейчан. — И пак по това време един германец, Йоханес Тритемиус, създал ангелската писменост. С твърдението, че това е писменост, датираща отпреди появата на човека.

Вигор кимна. Самият той беше правил историческо проучване на ангелската писменост. Създателят й вярвал, че като използва ангелската азбука — която уж му се явила по време на дълбок транс, — човек можел да общува с небесния хор на ангелите. Тритемиус се интересувал и от криптография и тайни кодове. Прословутият му трактат „Стенография“ дълго се смятал за окултно произведение, но в действителност бил сложна смесица от ангелология и шифрография.

— И ако по онова време си искал да скриеш карта — заключи Грей, — карта, която смяташ за „въплъщение на злото“, то шифроването й с ангелска писменост сигурно е изглеждало добър начин да се предпазиш от опасностите, които носи.

— До този извод стигна и Гилдията. В добавената страница имало податки за местонахождението на кодираната карта, която била гравирана върху египетски обелиск и скрита в Григорианския музей във Ватикана. Само че през годините обелискът бил местен неколкократно и дирите му се изгубили. С Насър дълго играхме на котка и мишка, докато го търсехме. Аз обаче спечелих. Откраднах го под носа му.

Вигор долови горчивата гордост в гласа й, но друг въпрос се натрапваше на вниманието му. Той огледа навъсено събеседниците си и попита:

— За какъв обелиск говорите всички?

07:42

Грей обясни накратко за египетския обелиск със скрития в сърцевината му кръст и за кодирания надпис, положен с фосфоресциращи масла по четирите му повърхности.

— Ето го и текста — завърши и извади своето копие. Вигор плъзна поглед по сложния ангелски шифър и поклати глава.

— Нищо не ми говори.

— Именно — каза Сейчан. — Добавената страница към книгата на Марко споменава и за „ключ“ към картата. Начин да се отключи тайната й. Ключ, скрит на три места. Първият ключ е бил свързан с надпис в стаята, където е бил скрит първоначално тайният текст.

— В Кулата на ветровете — каза Вигор. — Добро скривалище. По онова време кулата е била в процес на строеж. Проектирана е била да приюти ватиканската обсерватория.

— Според фалшивата страница в книгата на Марко — продължи Сейчан — всеки ключ води към следващия. Така че трябва да започнем с първата загадка. Ангелският надпис във Ватикана. — Тя се извърна към Вигор. — Казахте, че сте го разчели. Вярно ли е това?

Вигор отвори уста да обясни, но Грей сложи ръка на рамото му. Нямаше намерение да разкрива пред Сейчан всичките им карти. Поне едно асо трябваше да остане в техните ръце.

— Ще стигнем и до това — каза той и се обърна към Сейчан. — Ти обаче така и не каза защо Гилдията се е забъркала в тази история. Какво ще спечели, като тръгне по следите на тази тайна от Марко Поло, та до днес?

Сейчан се поколеба. Пое си дълбоко дъх — дали за да излъже, или да събере сили за истината, Грей не можа да прецени. Когато заговори обаче, думите й потвърдиха собствените му нарастващи страхове.

— Защото вярваме, че онази болест отново е на свобода. Заразата е плъзнала от останките на Марковите галери, потънали сред Индонезийските острови. Гилдията вече има екип на място, който да тръгне по научната следа. На мен и на Насър беше възложено да проследим историческия аспект на загадката. Както е обичайно за Гилдията, дясната ръка не трябва да знае какво прави лявата.

Грей знаеше как работи структурата от самостойни клетки на Гилдията, модел, възприет от много терористични организации.

— Аз обаче се добрах до част от информацията — продъл-жи Сейчан. — Знам какво е естеството на болестта, знам и че притежава потенциал да промени завинаги планетната биосфера.

Сейчан им обясни, че Гилдията е открила вирус — нещо, наречено „щамът на Юда“, — който превръща всички бактерии в убийци.

После цитира от текста на Марко:

— „Легион чуми“. Същото нещо върлува из Индонезия. Но аз познавам Гилдията. Знам какъв е планът им. Ще изолират патогена, ще го обезвредят, а после ще използват вируса като неизчерпаем източник на нови бактериални биологични оръжия.

Докато Сейчан разказваше за болестта, Грей стискаше до болка ръба на масата. Кокалчетата му бяха побелели. Бореше се с пристъпа на още по-голям страх.

Преди да е казал нещо обаче, Вигор се изкашля и го изпревари: