Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Грей измърмори нещо под нос, нечленоразделно, но с ясно доловимо неверие.

Слънцето залезе, а с него си отиде и последната ни надежда. Всички заредихме молитви към небесата, всеки по своя си начин. Хората на хана горяха съчки и мажеха с пепелта лицата си. Колкото до мен, аз разполагах единствено с изповедника си. Брат Агреер коленичи до мен и зашепна молитви към Господ Бог. Стискаше отчаяно разпятието си, после, направи Христовия кръст на челото ми, като използва същата пепел като хората на хана. Аз погледнах омазаните лица на другите мъже и се зачудих — в този миг на върховно изпитание не бяхме ли всички ние еднакви? Езичници и християни. И чия молитва беше чута накрая? Чия молитва хвърли Добродетелта срещу поглъщащия ни мор; онази тъмна добродетел, която спаси всинца ни.

Разказът свършваше тук.

Грей обърна листа, но от другата му страна нямаше нищо.

Ковалски се облегна назад и изрече единствения си принос към историческата дискусия:

— Няма достатъчно секс — измърмори, после вдигна юмрук към устата си да спре напиращото оригване. Неуспешно.

Смръщил вежди, Грей почука с пръст по името на постната страница.

— Ето тук… споменава брат Агреер.

Вигор кимна, забелязал същата очевидна грешка. Текстът несъмнено беше фалшификация.

— Не е имало свещеник с тях в Ориента — каза той. — Според ватиканските текстове двама доминикански монаси тръгнали с тримата Поло като представители на Светия престол, но поели по обратния път буквално няколко дни след пристигането си при Кублай хан.

Сейчан взе първата страница и я сгъна внимателно.

— Точно като съдържанието на тази тайна глава, брат Агреер също е бил пропуснат от Марко в хрониката му. Не двама, а трима доминикански монаси са тръгнали с тях. По един за всеки пътешественик, какъвто е бил обичаят навремето.

Вигор си даде сметка, че тя е права. Знаеше, че обичаят наистина е бил такъв.

— И само двама от монасите си плюли на петите — продължи Сейчан. — Присъствието на третия е било запазено в тайна… досега.

Грей се облегна назад и посегна към врата си. Свали сребърното разпятие и го сложи на масата.

— И ти твърдиш, че това наистина е кръстът на брат Агреер? Същият, който се споменава в разказа?

Сейчан му отвърна с непоколебим поглед.

Смълчан от шока на неочакваното разкритие, Вигор впери очи в разпятието. Нямаше никаква украса, дори разпънатата фигура едва се различаваше. Личеше си, че е старо. Дали наистина бе принадлежало на Агреер? Вигор го взе внимателно да го разгледа отблизо. Ако беше вярно, то самото му съществуване придаваше достоверност и тежест на разказаната от Марко фантастична история. Най-сетне Вигор успя да каже:

— Едно не разбирам. Защо е премълчал за присъствието на брат Агреер?

Сейчан се пресегна и събра пръснатите листове.

— Не знаем — каза простичко. — Следващите страници бяха откъснати и заменени с фалшива. Датираща векове след оригинала.

Вигор навъси чело и попита озадачено:

— И какво пише на нея?

— Така и не я видях с очите си, но от друг източник знам какво е било. Несвързан коментар, пълен с библейски цитати и приказки за ангели. Авторът му очевидно е бил ужасен от разказа на Марко. Което е по-важно обаче, на страницата се споменавало за карта, включена в книгата и рисувана от самия Марко Поло. Карта, която уж била въплъщение на злото.

— И какво е станало с нея?

— Макар да се боял от нея, нашият „редактор“ не посмял да я унищожи напълно. Вместо това, с помощта на неколцина други, я пренаписал с код, който щял да я пази и пречисти.

Грей кимна, беше подредил парченцата.

— Погребали я в ангелска писменост.

— Да, но кой е вложил допълнителната страница? — попита Вигор.

Сейчан сви рамене.

— Не е имало подпис, но от текста се подразбирало, че след като Черната чума покосила Европа през четиринайсети век, потомците на Поло предали тайната му книга на папската институция. Може би семейството му се е бояло, че чумата е същата болест от града на мъртвите, върнала се да унищожи света. Така книгата се озовала във ватиканския архив.

— Интересно — каза Вигор. — Ако е така, това може би обяснява защо следите на семейство Поло се губят по същото време. Дори тялото на самия Марко изчезнало от църквата „Сан Лоренцо“, където било погребано. Сякаш някой се е опитал да заличи окончателно рода му. Датирана ли е тази нова страница? Сейчан кимна.

— Изследванията сочат, че е написана и прибавена към книгата в началото на седемнайсети век.