Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Поради липса на друг избор, тя откри в телефонния указател денонощна аптека близо до хотела и поръча медикаментите. Щом доставеха лекарствата и Джак се успокоеше, щяха да си тръгнат и да се настанят в друг хотел.

На вратата се позвъни.

Слава Богу!

— Джак, от аптеката са. Ей сега идвам.

Изтича през спалнята към вратата. Посегна към бравата. но в последния миг спря. Вместо да отвори, се наведе и погледна през шпионката, която й разкри разкривен изглед към коридора. Жена с къса тъмна коса стоеше пред вратата. Облечена беше с бяло яке с логото на аптеката на ревера и държеше бял хартиен плик с прикрепена с телбод рецепта.

Жената се пресегна встрани. Звънецът се чу отново. Жената си погледна часовника и понечи да се обърне.

Хариет извика през вратата:

— Изчакайте за момент!

— Аптека „Суон“ — извика на свой ред жената.

За всеки случай Хариет отиде при телефона на масичката в антрето. Видя се в огледалото над нея. Изглеждаше съсипана, като разтекла се восъчна свещ. Свърза се с рецепцията във фоайето.

— „Финикс Парк“, рецепция — отговориха й веднага.

— Обаждам се от стая 334. Очаквам доставка от една аптека.

— Да, госпожо. Току-що проверих документите на служителката. Някакъв проблем ли има?

— Не, не. Исках само да…

Откъм спалнята се чу трясък, последван от ругатня. Явно Джак най-после беше отключил вратата на банята.

— Мога ли да ви помогна с нещо друго, госпожо? — попита момичето в ухото й.

— Не. Благодаря — каза Хариет и затвори.

— Хариет! — извика съпругът й с нотка на силна тревога зад пелената от гняв.

— Тук съм, Джак. Звънецът се чу отново.

Силно притеснена, Хариет отключи вратата, с надеждата, че Джак ще си вземе лекарствата, без да вдига излишна врява. Дръпна вратата към себе си.

Жената на прага вдигна лице и се усмихна… но в усмивката нямаше топлина, а само хищно наслаждение. Хариет я позна и кръвта й се смрази. Същата жена беше сред нападателите в обезопасената квартира. Преди Хариет да е направила каквото и да било, жената изрита вратата докрай.

Ръбът й удари Хариет в рамото и я събори на плочките. Тя протегна ръка да смекчи удара… но китката й изхрущя а остра болка я прониза до мозъка на костите.

Останала без дъх, тя се превъртя настрани.

Джак излезе от спалнята, беше само по боксерки.

— Хариет?

Все още беше объркан и твърде бавно проумя ситуацията.

Жената мина през прага и вдигна пистолет с широка цев. Насочи го към Джак.

— Ето ти лекарството.

— Не! — простена Хариет.

Жената натисна спусъка. Остър пукот на електричество избухна от цевта. Нещо се стрелна покрай ухото на Хариет, провлачило жица след себе си. Удари Джак в голите гърди сред рой синкави искрици в слабата светлина.

Тазер.

Той зина, размаха ръце… и се строполи.

Повече не помръдна.

Във внезапната тишина говорителят на Фокс Нюз обяви едва доловимо откъм телевизора с намален звук:

— Полицията все още издирва Грейсън Пиърс във връзка с палеж и взрив на частен дом в столицата.

08:32

Истанбул Сам до парапета, Грей се чудеше как да прати съобщение до Вашингтон, без то да стигне до чужди уши и очи. Съобщение за заплахата на остров Рождество. Съобщението трябваше да стигне единствено до Пейнтър. Как обаче? Нямаше гаранция, че Гилдията не следи всички канали за комуникация.

Сейчан заговори зад него откъм масата. Думите й не бяха предназначени за Грей.

— Монсеньор, още не сте обяснили защо ни извикахте в Истанбул. Казахте също, че сте разчели ангелския надпис.

Любопитството върна Грей при масата и той застана прав между Сейчан и Вигор.

Монсеньорът вдигна раницата в скута си. Бръкна вътре, извади една тетрадка и я отвори на масата. Напряко на страницата имаше редичка ангелски символи, прекопирани с въглен.

— Това е копие на надписа от пода в Кулата на ветровете — каза Вигор. — Всяка буква от тази азбука отговаря на специфична тонална дума. И според бащата на ангелската писменост Тритемиус, когато се комбинират в правилната последователност, подобни групи символи можели да отворят пряка връзка към определен ангел.

— Нещо като международен телефонен код — измърмори Кова леки от другата страна на масата.

Вигор кимна и отвори на следващата страница.

— Направих следващата стъпка и отбелязах името на всяка буква.

Грей поклати глава. Не виждаше никакъв смислен модел.

Вигор извади химикалка и подчерта първата буква на всяко име, като ги изричаше на глас.