Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Но отвън някой извика силно и стрелбата секна.

В последвалата тишина Монк изпълзя към люка.

Мъж с татуирано лице стоеше до колене във водата. Ракао. С копие в едната ръка и зигзауер в другата. Дулото на пистолета сочеше тила на Сюзан, която седеше присвита в задния край на полюляващата се върху водата лодка.

Очите й, грейнали в мрака, се взираха ужасено в Монк.

Ракао извика на английски:

— Изключете двигателите! Оръжията хвърлете във водата! После, един по един, искам да скочите и да заплувате към мен.

Монк се обърна.

— Лиза, ела с мен. Райдър, не изключвай двигателите.

Когато ме чуеш да викам „тръгвай!“, настъпи газта до ламарината и се омитай. Лиза се опита да откопчае предпазния колан, но пръстите не я слушаха. Накрая все пак успя, стана и мина назад. Монк хвана пушката си за приклада и я протегна през отворения люк. Единичен куршум рикошира от корпуса на „Морска стрела“. Ракао извика ядосано на стрелеца. Явно не искаше да повреждат излишно стоката. Определено отбираше от ценни неща.

Монк се показа през отвора на люка. Държеше пушката си изнесена настрани, другата си ръка беше вдигнал високо. Лиза прошепна зад него:

— Какво правиш?

— Ти просто бъди готова — измърмори той.

— За какво?

Нямаше време да й обяснява.

Ракао пристъпи малко по-навътре във водата. Дулото на пистолета му беше на трийсетина сантиметра от тила на Сюзан. Носът на лодката сочеше към „Морска стрела“ и стърчеше леко нагоре заради тежестта на Сюзан при кърмата.

Монк извика:

— Излизаме!

И като доказателство за готовността си метна пушката във водата — наляво и във възходяща дъга. Оръжието се превъртя във въздуха. Както се беше надявал, очите на Ракао инстинктивно се извърнаха да го проследят.

В същия миг Монк изскочи от люка, високо, сякаш скачаше от ръба на басейн. Но вместо да цопне във водата, падна върху щръкналия нос на кануто. Тежестта му натисна носа към дъното, а кърмата се изстреля нагоре като катапулт.

Сюзан прелетя над главата на Монк… право към „Морска стрела“.

Ракао стреля, но задният край на лодката закачи ръката му и пистолетът изхвърча във въздуха.

Монк чу как Сюзан пльосва във водата някъде зад него.

А после лодката пльосна във водата, Монк пък се пльосна по очи на дъното й. Надигна се на лакът. Мярна краката на Сюзан — Лиза я дърпаше през страничния люк на „Стрела“.

„Браво!“

Монк изкрещя с цяло гърло:

— Райдър! Тръгвай!

Но „Морска стрела“ продължи да се полюшва кротко на мястото си.

Монк понечи да извика отново… и лодката се разклати, Ракао се беше прехвърлил през ниския борд и вече се изправяше. Лодката се люшна, но пиратът с лекота запази равновесие. А после вдигна с две ръце копието и го засили към Монк.

Монк реагира инстинктивно. Посегна да хване копието в опит да блокира смъртоносния удар. Пръстите на протезата му се стегнаха като менгеме около метала.

Грешка.

Свиреп токов удар разтърси цялото му тяло. Със същото електрическо копие Ракао беше спасил Лиза от сепиите, със закъснение се сети Монк.

Тялото му се гърчеше в агония. Мускулните спазми бяха толкова силни, че като нищо можеха да счупят някоя по-тънка кост. Но дори през болката Монк чу как нови куршуми обсипват „Морска стрела“.

Защо се бавеше Райдър?

Болката от електрическия шок беше на границата на поносимостта. Високото напрежение отдавна трябваше да го е убило. Още беше жив само благодарение на изолационните подложки в протезата. Само че носът му вече надушваше миризмата на топяща се пластмаса.

„Райдър… изчезвай, дяволите те взели…“

05:54

— Чакай! — изкрещя Лиза през канонадата.

Лежеше на пода до Сюзан и съвсем ясно виждаше Ракао, който натискаше копието с всичка сила и се опитваше да го забие в гърдите на Монк. Монк се бореше. От протезата му излизаше черен дим.

Лодката се завъртя, близо… или поне достатъчно близо.

— Сега! — изкрещя тя.

Ударно изпукване прозвуча някъде над главата й — хидравликата беше освободена. „Морска стрела“ разгъна крилете си и те излетяха встрани като наточени брадви. Едното крило се заби в рамото на Ракао, помете го от лодката и го запрати по корем във водата.

За миг стрелбата утихна — явно маньовърът беше сварил стрелците неподготвени.

Лиза извика:

— Монк! Над теб!

Монк чу думите на Лиза през пристъпите на гадене и слабост.

Не разбра веднага какво му казва. Нещо над него. Наистина имаше нещо там. Едно от крилата на „Морска стрела“. Разтърсван от тръпки, той приклекна… и скочи.