Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

— Направиха ми я в „Хамилтън Джет“ — каза Райдър и прокара ръка по лъскавия корпус. — Нарекох я „Морска стрела“. Когато е на вода, двата дванайсетцилиндрови бензинови двигателя изпомпват вода отпред и я изтласкват през Двойната дюза при кърмата. Стигне ли максималната си скорост, трябва само да включиш хидравликата, която разпъва крилете, и хоп — красавицата излита в небето. Там пък кърмовите витла имат грижата да не цопне обратно. — Райдър потупа любовно крилатата си лодка. — Бързоходна ми е тя. И на вода, и в небето. Въздушната й скорост стига до четиристотин и петдесет километра в час.

Подаде ръка на Лиза и й помогна да се качи по стъпалата до водещите релси. Тя се мушна в кабината. Не беше много по-различна от кабината на обикновена „Чесна“ — две места за пилота и помощника му отпред, още четири седалки в зад. ната част.

Райдър се качи след нея и мина напред към пилотското място. Монк се качи последен и затвори люка.

— Сложете си коланите! — извика Райдър.

Монк седна до страничния люк, готов да издърпа Сюзан в кабината, когато стигнеха брега. Лиза мина напред и седна до Райдър.

— Дръж се — каза той.

После дръпна някаква ръчка и „Морска стрела“ се заспуска плавно по наклонените релси. След миг цопна с леко клатушкане в лагуната.

Носът потъна, тъмна вода се плисна по стъклото отпред.

След миг се чу басовият рев на двигателите, гърлен и мощен.

„Стрела“ се плъзна напред. Дъждът яростно жулеше покрива на кабината.

— Потегляме — каза Райдър.

Лодката побърза да оправдае името си и буквално се изстреля през разпенената вода.

Монк не пропусна да подсвирне възхитено.

Райдър извъртя лодката, която се плъзгаше по водата като по лед, и я изведе около носа на кораба. Двата съда бяха чудата двойка — като кит и кръжащ край него нахален комар.

Лиза вдигна поглед към огромния кораб. Сега, когато бяха далеч от стрелбата и писъците, „Господарката на морето“ изглеждаше мирна и спокойна, дори жизнерадостна със светлинките си сред мрака на бурята.

Но Лиза добре знаеше, че това спокойствие е измамно.

Обзе я чувство на вина. Заради Джеси и Анри, заради доктор Милър. И заради всички останали. Не можеше да се освободи от чувството, че напуска битката, че изоставя другите, за да спаси собствената си кожа.

Но истината беше, че нямаше избор.

Райдър насочи лодката към брега, където трябваше да се срещнат със Сюзан. „Стрела“ полетя към потъналата в мрак джунгла и тясната плажна ивица.

Лиза си повтори наум последните думи на Анри.

Че лечението трябва да бъде измъкнато от ръцете на Гилдията.

Нямаха право на провал.

05:50

Ракао гледаше как странната лодка заобикаля носа на туристическия кораб и ускорява право към тях. През инфрачервените очила лодката се виждаше като нажежено Червено петно върху по-студената вода.

Даде на отряда си сигнал за готовност. Щяха да изчакат той да даде първия изстрел, преди да се втурнат в атака.

Свали очилата и погледна през телескопичния мерник на пушката. Прицели се в бегълката, която беше основна цел на операцията. Беше излязла от джунглата и чакаше на плажа, напълно открита.

Ракао чу рева на приближаващата лодка.

Жената вдигна ръка. Кожата й сякаш улови лунната светлина. Обаче… обаче луна нямаше.

Побиха го тръпки, но той не позволи на това да го разсее. Имаше си задача. Отговорите щяха да почакат.

Един от канибалите изтича и избута дългата лодка в плитчините край брега. Изправи се и махна на жената. Тя тръгна към него, качи се в лодката и седна тромаво отзад.

Застанал зад кърмата, канибалът се наведе да избута лодката към приближаващия се скутер.

А той зави плавно, така че десният борд да е успореден на плажа, и уби скоростта си на шест-седем метра от брега Страничният люк вече беше отворен. Някакъв мъж стоеше при отвора. Идеално. Ракао се прицели и стреля.

05:51

Монк подскочи стреснато.

Стоеше при отворения люк и гледаше безпомощно как канибалът зад лодката на Сюзан се свлича във водата. Тялото му се удари в лодката и я тласна към тях.

Последва истинска канонада, в тъмната джунгла запроблясваха огнени искри.

Друг канибал залитна, улучен в гърдите и рамото, и протегна ръка към Сюзан, с надеждата, че неговата царица може да го спаси. Но следващият куршум го улучи в главата и той падна на пясъка.

Това беше капан… и Сюзан беше примамката.

Куршуми обсипаха и „Морска стрела“ и Монк се дръпна от люка. Райдър изпсува. Монк се хвърли към задната седалка да вземе автомата.