Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

05:57

Лиза гледаше огнените експлозии, цъфнали по височините на острова. Отначало ги взе за светкавици, но взривовете избухваха последователно по протежение на височинния периметър.

— Какво става, по дяволите? — извика Райдър.

Цели участъци от покривната мрежа започнаха да се свличат сред пламъци.

— Някой взривява мрежата! Ще падне цялата! Райдър изруга.

Експлозиите продължаваха. Пожари осветиха небето и плъзнаха в джунглата. Ако не увеличаха скоростта, за да стигнат навреме до изхода на лагуната, мрежата щеше да ги затисне.

— Трябва да излетя! — извика Райдър. А това беше проблем.

05:57

Последователни взривове огряха горния ръб на вулканичния остров.

Монк веднага разбра какво става.

Мрежата…

„Морска стрела“ увеличи рязко скоростта си в опит да надбяга експлозиите. Издигна се на десетина сантиметра над водата, преминала към скорост за излитане.

Но люлеещият се Монк нарушаваше баланса й и я накланяше на една страна. Пръстите на краката му забърсаха водата. Райдър внесе корекции в режима и уби скоростта. Лодката цопна обратно във водата, подскочи, после продължи нормално напред.

Нажежена болка се стрелна по счупения крак на Монк, но той не пусна реброто, за което се държеше.

Не би могъл дори да искаше. Копието на Ракао беше изпържило електрониката на протезата му и веригите бяха дали на късо малко след като Монк се хвана за крилото. И сега висеше като телешки бут на месарска кука.

Изви се, за да вижда експлозиите. Цялата задна половина на мрежата се беше свлякла, огнени отломки падаха във водата заедно с поройния дъжд.

И с всяка експлозия поразените участъци се умножаваха.

Монк погледна към изхода на лагуната — тясната пролука във вулканичната стена. „Морска стрела“ трябваше да стигне до пролуката, преди експлозиите да опишат пълен кръг около вулканичния ръб и да стоварят цялата мрежа върху езерото. Опита се да прецени шансовете им. Не бяха добри. А с телешкия бут на едното крило — никакви.

— Можеш ли да прибереш крилата? — извика Лиза на Райдър.

Ако успееха да придвижат Монк по близо до страничния люк, щяха да го издърпат вътре и после отново да разгънат крилата. При това без да забавят скоростта.

Райдър попари и тази й надежда.

— Разтворят ли се, крилата се заключват! Вградена система за безопасност!

Имаше логика, реши Лиза. Никой не би искал крилата да се приберат, докато лодката е във въздуха.

Погледна пак към Монк. Той бърникаше нещо по протезата си. Какво беше намислил?

И изведнъж се сети.

Явно си бе дал сметка, че не могат да излетят заради него.

— Не! — извика тя. — Монк! Недей!

Не разбра дали я е чул през трясъка на експлозиите и воя на вятъра.

Така или иначе, обърна глава да я погледне. После посочи отсрещния плаж на лагуната. Извика нещо, но поредният взрив изяде думите му.

А той продължи да бърника по протезата си.

„Монк… моля те, недей…“

„Триста дяволи… защо не мога да се пусна?…“

Пръстите му отново се впиха в пластмасовата китка. Закопчалката за ръчно сваляне на протезата се беше стопила. Ноктите му дращеха по покритата с мехури синтетика.

Накрая закопчалката най-после щракна и се отвори.

„Слава Богу…“

Бръкна с пръст в отвора.

— Монк! — извика Лиза откъм кабинката.

Той спря, колкото да й посочи отново към плажа. Щеше да стигне там с плуване. А те щяха да продължат без него.

Лиза коленичи в отвора на люка, вятърът брулеше косата й. Отчаяние бе изопнало лицето й.

Монк натисна копчето за отваряне на стегите.

Китката се отдели от ръката му.

Той падна във водата. Зарита със здравия си крак — другият беше като пронизан с нажежен шиш в прасеца.

Изскочи над водата и потърси с поглед „Морска стрела“. Тя набираше скорост към пролуката, която извеждаше в открито море.

Райдър не губеше време в излишни колебания. Разбираше саможертвата му.

Последните експлозии раздираха островния ръб. Монк погледна нагоре. Мрежата падаше. Хвърли поглед назад. В другия край на лагуната балдахинът се срина като огнен покров върху „Господарката на морето“, първо върху кърмата и оттам към носа.

Само за секунди туристическият кораб остана под нея, като делфин, попаднал в мрежа за риба тон. А мрежата продължаваше да пада, право към Монк. Не можеше да стигне навреме до брега — дотам имаше поне половин километър.

„Морска стрела“ се издигна над езерото, набра височина и полетя към пролуката в стената.